Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
По бузите на Калахан потекоха сълзи. Той ги избърса машинално и отвърна:
— Никога не съм имал куража да я използвам, но съм я виждал. Почувствал съм силата и. Исус Човека да ми е на помощ, държа Черната тринайсетица под дъските на църквата. И тя се събуди. Разбирате ли ме? — Той ги погледна. — Събуди се. — После закри лицето си с длани.
Божият служител тръгна да извика другарите си, Стрелеца го изпрати с поглед. Стоеше с палци, пъхнати в старите си кърпени дънки и изглеждаше, сякаш може да остане така цяла вечност. След като Калахан се изгуби от погледа му, той се обърна към спътниците си и им махна припряно да се приближат. Те се скупчиха около него, той клекна. Еди и Джейк последваха примера му (така се изравниха със Сузана). Стрелеца заговори отсечено:
— Времето лети, затова кажете честно: искрен или не?
— Искрен — отвърна, без да се замисля Сузана, присви очи и се потърка под едната гърда.
— Искрен — рече Джейк.
— Скрен — каза Ко, макар че никой не го питаше.
— Искрен — съгласи се Еди. — Само че вижте това. Измъкна от огъня един недогорял клон, почисти малък участък от покритата с иглички земя и написа:
Кала Калахан
— Реалност или „Меморекс“ — попита Еди; сетне, след като видя недоумението на Сузана, обясни: — Съвпадение ли е, или означава нещо?
— Кой знае? — отвърна Джейк; всички говореха шепнешком, свели глави над надписа в прахта. — Нещо като деветнайсет е.
— Според мен е съвпадение — рече Сузана. — Не е възможно всичко, което срещаме по пътя си, да е ка, нали? Тъй де, дори не звучат еднакво. Тя отново произнесе двете думи: „Кала“ с ясно, отворено „а“ и „Калахан“, с много по-затворено, звучащо повече като „ъ“.
— „Кала“ в нашия свят идва от испанското „калье“… като много от думите, които помниш от Меджис, Роланд. Означава „улица“ или „площад“, струва ми се… не помня точно, защото съм го учила много отдавна. Ако обаче съм права, тази дума е като представка за името на града — или за няколко селища, какъвто е обичаят в този край. Има логика. Калахан, от друга страна… — Тя вдигна рамене. — Какво име е това? Ирландско? Английско?
— Със сигурност не испанско — отбеляза Джейк. — Само че това деветнайсет…
— Пикая на твоето деветнайсет — сряза го Роланд. — Не е време за гатанки. Той всеки момент ще се върне с приятелите си, а аз искам да обсъдим един друг въпрос преди това.
— Мислиш ли, че може наистина да притежава Черната тринайсетица? — попита Джейк.
— Да. Като съдя по случилото се с теб и Еди снощи, мисля, че да. Това нещо е опасно, но ние трябва да го имаме. Боя се, че ако не го вземем, ще попадне у Вълците от Тъндърклап. Няма нужда да обяснявам, че това ще ни навлече само беди. — Роланд изглеждаше много разтревожен. Обърна се към Джейк: — Ти се сепна, когато чу името на богатия фермер. Ти също, Еди, макар че го прикри по-сполучливо.
— Съжалявам — рече момчето. — Забравил съм лицето на…
— Нищо не си забравил. Освен, ако и аз не съм го забравил. Защото лично съм чувал това име, и то наскоро. Само не помня къде. — Роланд замълча, после добави неохотно: — Остарявам.
— В книжарницата — промърмори Джейк.
Взе раницата си и припряно я разкопча. Отвори я, сякаш да се увери, че, „Чарли Пуф-паф“ или „Що е то“ са още там.
— В „Ресторант за мисълта «Манхатън»“. Толкова е странно. Веднъж участвах в тази случка, веднъж гледах как ми се случва. Само по себе си това е интересна загадка.
Роланд завъртя осакатената си дясна ръка, за да го подкани да побърза.
— Господин Тауър се представи — продължи хлапето. — После аз направих същото. „Джейк Чеймбърс“, казах, а той вика…
— „Добро ръкостискане, друже“ — намеси се Еди. — Това каза. После отбеляза, че Джейк Чеймбърс звучи като име на герой от роман за Дивия запад.
— „Като оня, дето пристига с гръм и трясък в Блек Форк, Аризона, прочиства града от всички мошеници, а после продължава по пътя си“ — цитира Джейк. — „Нещо като романите на Уейн Д. Овърхолсър, да речем.“ — Той се обърна към Сузана и повтори: — Уейн Д. Овърхолсър. И ако кажеш, че това е съвпадение, Сузана… — По устните му неочаквано се разля широка усмивка. — Можеш да ме целунеш по белия задник.
Сузана се засмя:
— Няма нужда, хлапе. Не вярвам да е съвпадение. А когато се запознаем с този фермер, смятам да го питам какво е бащиното му име. Обзалагам се, че е нещо като Дийнс или Дейни, с пет букви… — Тя отново опипа корема си. — Тези газове! Божке! Какво не бих дала за пакет бонбони „Тъмс“ или дори бутилка… Джейк, какво има?
Джейк бе вдигнал „Чарли Пуф-паф“; беше пребледнял като мъртвец. До него Ко изскимтя тревожно.