Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
— Или друга врата между световете — измърмори Сузана. — Врата, водеща към самата Тъмна кула.
Роланд кимна:
— Идвало ми е наум. Във всеки случай манихейците познават тези други светове и в известен смисъл са им посветили живота си. Тодаш за тях е най-светият ритуал, най-възвишеното състояние. Баща ми и приятелите му добре познаваха стъклените сфери. Вече приехме, че Магьосническата дъга, тодаш и вълшебните врати може би са едно и също.
— Накъде биеш, сладурче?
— Искам просто да ви напомня, че съм скитал доста. Заради промените във времето, отекването на времето, което съм сигурен, че всички сте усетили, търся Тъмната кула повече от хиляда години. Понякога пропускам цели поколения като чайка, която прелита от една вълна към друга, като едва намокря краката си. През цялото това време никога не съм се натъквал на тези врати. До онзи път на брега на Западното море. Нямах идея какво представляват, макар че знаех някои неща за тодаш и сферите на дъгата.
Роланд ги изгледа сериозно:
— Говорите, сякаш моят свят е пълен с магически врати, както вашият със… — Той се замисли за миг и добави: — … със самолети или автобуси. Само че не е така.
— Това място е особено, Роланд. — Сузана нежно докосна загорялата му от слънцето ръка. — Вече не сме в твоя свят. Сам го каза, когато се намирахме в онази разновидност на Топека, където Блейн се взриви.
— Съгласен съм. Просто искам да разберете, че тези врати може би се срещат много по-рядко, отколкото осъзнавате. А говорите не за една, а за две. Врати, които можете да насочвате във времето, както аз насочвам револвера си.
„Само че не ги насочваме с ръка“ — помисли си Еди и потрепери.
— Казано по този начин, Роланд, наистина звучи малко по-трудно.
— Добре, какво ще правим тогава? — попита Джейк.
— Може би аз ще ви помогна — прозвуча непознат глас.
Всички се обърнаха; само Роланд не се изненада. Бе усетил непознатия, когато се беше приближил по време на разговора им. Все пак се обърна към новодошлия с любопитство; един поглед му бе достатъчен да определи, че мъжът, застанал на пет-шест метра от тях, идва или от света на новите му приятели, или от някой подобен.
— Кой си ти? — попита Еди.
— Къде са приятелите ти? — поинтересува се Сузана.
— Откъде си? — добави Джейк; очите му блестяха възбудено. Новодошлият носеше дълго черно палто и тъмна риза. Дългата му побеляла коса бе щръкнала на слепоочията и отпред. На челото му имаше белег с формата на кръст.
— Приятелите ми чакат на известно разстояние оттук — отвърна той и разсеяно махна към гората. — Сега мой дом е Кала Брин Стърджис. Преди това съм живял в Детройт, Мичиган, където работех в един приют за бездомници, раздавах им безплатна супа и провеждах срещи на Анонимните алкохолици. Още по-преди за кратко съм живял в Топека, Канзас. — Той весело огледа удивените лица на тримата. — Преди това съм живял в Ню Йорк, а още по-преди — в едно градче на име Джерусалемс Лот в щата Мейн.
— Ти си от нашия свят — установи с лека въздишка Еди. — Свети Боже, ти наистина си от нашия свят!
— Да, така излиза. Казвам се Доналд Калахан.
— Сигурно си свещеник — отбеляза Сузана. Премести поглед от малкия кръст на врата му — малък и скромен, но златен — към по-големия, прорязан на челото му.
Калахан поклати глава:
— Вече не. Навремето бях. Може би някой ден, с Божията благословия, отново ще бъда, но не сега. Сега просто съм един Божи служител. Мога ли да попитам… откога сте?
— 1964 — отвърна Сузана.
— 1977 — каза Джейк.
— 1987 — завърши Еди.
Очите на Калахан проблеснаха:
— От 1987, а? Аз пък съм тук от 1983. Кажи, младежо, „Ред Сокс“ бяха ли спечелили световната купа, преди да на минеш насам?
Еди разпери ръце и се разсмя. Звучеше едновременно удивено и развеселено:
— Не, човече, съжалявам. Загубиха един мач последната година — срещу „Мете“ на стадиона „Ший“. Бил Бъкнър играеше на базата и пропусна една. Не можа да го преживее. Ела и седни при нас. Няма кафе, но Роланд — този обрулен пич от дясната ми страна — приготвя хубав билков чай.
Калахан погледна Роланд и направи нещо неочаквано: коленичи, леко наведе глава и допря стиснатия си юмрук до челото си:
— Хайл, стрелецо, добра да е срещата ни.
— Хайл — промълви Роланд. — Ела, добри страннико, и кажи от какво се нуждаеш.
Калахан го погледна изпитателно.
Роланд кимна спокойно:
— Каквато и да е срещата ни, може би ще намериш онова, което търсиш.
— Ти също — отвърна Калахан. — Ела тогава при нас. Ела и се присъедини към разговора ни.