Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
Калахан вървеше най-отпред. Следваха го двама мъже, единият около трийсетте, другият — два пъти по толкова. По-възрастният имаше пълни бузи, които скоро щяха да провиснат, и дълбоки бръчки от носа до брадичката. „Властни бръчки“ би ги нарекъл баща и (самият Дан Холмс имаше „колекция“ от такива). По-младият носеше оръфано сомбреро, старият — чисто нова бяла шапка „Стетсън“. Като я видя, на Сузана и стана смешно — той приличаше на добрия герой от стар чернобял каубойски филм. Този капак за главата му май не беше никак евтин. Собственикът на шапката по всяка вероятност беше Уейн Овърхолсър. „Големият фермер“ го бе нарекъл Роланд. Онзи, който трябваше да бъде убеден, според Калахан.
„Но не от нас“ — с облекчение си помисли Сузана. Стиснатите устни, изпитателните очи и най-вече дълбоките бръчки (имаше и една дълбоко врязана в челото, точно над очите) подсказваха, че сай Овърхолсър е костелив орех, когато стане дума за убеждаване.
Непосредствено зад тези двама мъже — и по-скоро зад по-младия — вървеше висока красива жена, може би не типична негърка, но с черна кожа почти като на Сузана. Зад нея пристъпваха мъж със строго изражение, очила и фермерски дрехи и момче със сходни черти, с две-три години по-голямо от Джейк. Приликата между двамата беше очевидна; това явно бяха Слайтман Старши и Младши. „Младежът може да е по-голям от Джейк, но има по-мекушав вид“ — помисли си Сузана. Което може би не беше недостатък. Джейк бе видял твърде много за възрастта си. Беше направил твърде много.
Овърхолсър погледна оръжията им (Роланд и Еди носеха големи револвери с ръкохватки от сандалово дърво; четирийсет и четири калибровият „Рюгер“ висеше под мишницата на Джейк), после лицето на Роланд. Поздрави го неучтиво, без да допира юмрук до челото си. Дори не загатна поклон.
Дори да се обиди, Роланд не го показа.
— Хайл, Стрелецо — поздрави мъжът, вървящ до Овърхолсър; коленичи, сведе глава и допря юмрук до челото си. — Аз съм Тян Джафърдс, син на Люк. А това е жена ми Заля.
— Тян. Моля. И нека ти и приятелите ти да имате два пъти…
— Аз съм Овърхолсър — прекъсна го рязко мъжът с бялата шапка. — Дошли сме да се срещнем с вас по искане на Калахан и младия Джафърдс. Предлагам да пропуснем официалностите и да говорим по същество, не се обиждайте, моля аз.
— За прошка моля, но нещата не стоят съвсем така — уточни Джафърдс. — Имаше събрание и всички мъже в Кала гласуваха…
Овърхолсър прекъсна и него. Явно такъв му беше стилът. Може би дори не го осъзнаваше.
— Градът, да. Кала. Идвам с най-добро желание да помогна на града и съседите си, но в този сезон наистина имам много работа и…
— Чарю-трий — изрече тихо Роланд.
Сузана знаеше едно по-дълбоко значение на този израз, значение, от което я побиваха тръпки. Очите на Овърхолсър се оживиха и тя започна да се досеща как ще премине денят.
— Реколтата е добра, да, изказвам благодарност.
Калахан гледаше втренчено някъде между дърветата.
Тян Джафърдс и жена му се спогледаха. Слайтман и синът му стояха с безизразни лица.
— Явно ме разбираш — добави Овърхолсър.
— В Гилеад сме заобиколени от стопанства. Аз също имам сеновали и хангари. Да, и остър корен.
Овърхолсър се подсмихва подигравателно. Сякаш искаше да каже: „Знаем се ние с теб, сай. И двамата сме от едно тесто.“
— Откъде си всъщност, сай Роланд?
— Друже, ти май имаш нужда от аудиолог — намеси се Еди.
Овърхолсър го изгледа озадачено:
— Извини ухото ми?
Еди махна, сякаш всичко е ясно, и кимна:
— Точно това имах предвид.
— Не се обаждай, Еди! — сряза го Роланд. — Сай Овърхолсър, мисля, че можем да отделим няколко минути за запознанство и по някое добро пожелание. Защото така правят възпитаните хора, нали? — Замълча за миг, за да подчертае важността на думите си, и добави: — Ако бяхме престъпници, нямаше да е така, но не сме.
Овърхолсър стисна устни и го изгледа заплашително, очаквайки някоя обида. Лицето на Стрелеца остана спокойно.
Фермерът се успокои и представи спътниците си:
— Това са Тян и Заля…
Заля направи реверанс, сякаш носеше дълга рокля, не избелели работни панталони. — …а зад тях са Бен Слайтман Старши и Бени Младши.
Бащата допря юмрук до челото си и кимна. Синът коленичи с нескрито страхопочитание (главно заради оръжията, помисли си Сузана).
— Стареца вече го знаете — завърши Овърхолсър с пренебрежителен тон, от който сам би се обидил, ако някой го бе представил по този начин.