Вълците от Кала

— Демокрация — измърмори Роланд; побутна шапката си назад, въздъхна и потърка челото си.

— Ако обаче и шестимата са съгласни, особено сай Овърхолсър… — Калахан замълча и погледна подозрително Джейк. — Какво? Нещо сбърках ли? Джейк поклати глава и му даде знак да продължи.

— Ако шестимата са съгласни, сделката почти със сигурност е в кърпа вързана.

Еди затвори очи, сякаш се разтапяше от удоволствие:

— Повтори пак, приятелю.

Калахан го изгледа озадачено и тревожно:

— Моля?

— Сделката е в кърпа вързана. Или някой друг израз от твоето време. От нашата страна на голямото ка.

Калахан се замисли, сетне се усмихна:

— Посирам се от кеф. Фиркан до козирката, въшлив от пари, ритам камбаната, умирам от гъдел, таралеж в гащите. Такива неща ли?

Роланд го изгледа озадачено (може би и малко отегчено), но по лицето на Еди Дийн се разля истинско блаженство. Сузана и Джейк се развеселиха и в същото време изпитаха неочаквана носталгия.

— Давай в същия дух, друже — изхриптя Еди и му даде знак да продължава; звучеше, сякаш всеки момент ще заплаче. — Не спирай.

— Може би друг път — отвърна тихо Калахан. — По-късно може да седнем и да се наговорим до насита за познати места и добрия стар жаргон. И бейзбол, ако щеш. Сега времето лети.

— Наистина лети — съгласи се Роланд. — Какво искаш от нас, сай Калахан? Говори по същество, защото ясно ти дадох да разбереш, че ние не сме пътуващи наемници, чиито услуги приятелите ти могат да използват, както и когато поискат, поне не както наемат ратаите си.

— Засега само ви моля да изчакате тук, докато ги доведа. С мен са Тян Джафърдс, който е главният виновник да сме тук, и жена му Заля. Също Овърхолсър, който трябва да бъде убеден, че се нуждаем от вас.

— Ние няма да убеждаваме нито него, нито някого другиго — натърти Роланд.

— Ясно — побърза да го увери Калахан. — Да, това ми е пределно ясно. Освен това тук са Бен Слайтман и синът му Вени. Бен Младши е необичаен случай. Сестра му почина преди четири години, когато и двамата бяха на десет. Никой няма представа дали сега Бен Младши е близнак или само дете. — Той спря рязко. — О, отплеснах се. Извинявайте.

Роланд му махна в знак, че няма нищо.

— Карате ме да се притеснявам, чуйте, моля аз.

— Няма нужда да молиш за нищо, сладурче — увери го Сузана.

Калахан се усмихна:

— Такъв е изразът. В Кала, когато срещнеш някого, се казва: „Как от главата до петите я караш, моля аз?“, а отговорът е: „Чудесно, без ръжда, кажи на боговете, благодарност-сай“. Чували ли сте такова нещо?

Те поклатиха глави. Изразите ясно показваха, че са попаднали на непознато място; място със странен говор и може би още по-странни нрави.

— Проблемът е — продължи Калахан, — че граничните земи страдат от безчинствата на едни същества, наречени Вълците. Те излизат от Тъндърклап веднъж на всяко поколение и отвличат децата. Има много подробности, но това е основното. Тян Джафърдс, който този път има опасност да загуби не едно, а две деца, не желае да се примири и подтиква към бунт. Други, като Овърхолсър, са на мнение, че това ще доведе до катастрофа. Със съмишлениците му бяха на път да надделеят, но вашата поява обърна нещата. — Калахан се приведе и продължи загрижено: — Овърхолсър не е лош човек, но е страхливец. Той е най-преуспяващият земеделец в Кала и затова има повече за губене от останалите. Ако обаче го убедим, че можете да прогоните Вълците…, че имаме шансове срещу тях… смятам, че ще се бие.