Дядо Прас
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #20
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дядо Прас». Краткое содержание книги:
Изчезнал е.
Гувернантката Сюзън трябва да го открие преди зазоряване, иначе слънцето няма да изгрее. Не й върви обаче на помощници — един гарван с пристрастие към очните ябълки, Смърт на плъховете и… богът на махмурлука.
За капак на всичко се оказва, че някой все пак се провира през комините, за да остави подаръци. Е, този път носи чувал вместо остра коса, но гласът му звучи твърде познато: „ХО! ХО! ХО!..“
Вярно казват старите хора: „Не е зле в такава нощ да имаш очи и на гърба.“
— СЛЕДВАЩИЯТ! КАК СЕ КАЗВАШ, МАЛКО… — Поколеба се, но въпреки това довърши: — …ЧОВЕЧЕ?
— Казвам се Ноби Нобс.
Защо ли Ноби усещаше, че седи на доста по-костеливо коляно, отколкото би трябвало? Задникът му се опита да спори с мозъка, но беше надвикан.
— БЕШЕ ЛИ ПРЕЗ ГОДИНАТА ДОБРО МО… ДОБРО ДЖУ… ДОБЪР ГНО… ДОБЪР ИНДИВИД?
Ноби откри най-ненадейно, че напълно е загубил контрол над езика си, който под ужасния натиск на ситуацията избълва самичък:
— Да.
Бореше се със себе си, а тежкият глас продължи традиционния разговор:
— И СИГУРНО ИСКАШ ХУБАВО ПОДАРЪЧЕ?
„Ех, ще те завлека аз с мен в ареста! Хайде на бас, че не помниш онова мазе на гърба на обущарницата, дето все ревях пред празния чорап след Прасоколеда…“
Думите напираха в гърлото на Ноби, но ги изпреварваше нещо древно.
— Да.
Нищичко не остана от волята му на разумно същество. Светът се състоеше само от оголената му душа и Дядо Прас, който запълваше остатъка от Вселената.
— А ТИ, РАЗБИРА СЕ, ЩЕ БЪДЕШ ДОБЪР И ПРЕЗ НОВАТА ГОДИНА, НАЛИ?
Свилото се до зрънце „аз“ на Ноби искаше да се ухили ехидно: „Господинчо, кое е добро, пък кое е лошо? Ако нещо се въргаля на улицата, кому ще навредя, като го прибера? Или, да речем, някой завеян търговец си е оставил склада отключен… Що да не сложа в джоба една-две джунджурийки вместо бакшиш, пък после да го подсетя да удари ключа?“
Но и това намерение за философски диспут бе причакано по пътя от чистия неподправен страх, който му внушаваше огромната брада, заела цялото му субективно небе.
— Да — изписука Ноби.
— ПИТАМ СЕ КАКЪВ ЛИ ПОДАРЪК ЩЕ ТЕ ЗАРАДВА НАЙ-МНОГО?
Ноби се предаде и си замълча. Предстоящото беше неизбежно, нямаше какво да стори… Засега светлината в края на тунела само го подсещаше, че тунелът продължава до безкрая.
— АХА, ПОЗНАХ…
Дядо Прас бръкна в чувала и извади дълъг, широк и ръбат подарък, увит в хартия, на която поради лекото объркване на настоящия изпълнител на древната роля имаше весело подскачащи гарвани.
— КАКВО ТРЯБВА ДА КАЖЕШ?
— Блъдъря.
— АМИ ЖЕЛАЯ ТИ ВЕСЕЛА ПРАСОКОЛЕДА.
Ефрейтор Нобс се смъкна омекнал от коляното и започна да пори слепешком тълпата, докато не го спря редови страж Визит.
— Какво стана? Какво стана? Нищичко не можах да видя!
— Не ’нам — изломоти Ноби. — Даде ми това.
— И какво е то?
— Не ’нам.
Изведнъж започна трескаво да къса хартията.
— Колко отвратително е всичко — впусна се да витийства Визит. — Поклонение пред идоли…
— Майчице! Истински, оригинален, марков арбалет „Бърли и Силен-в-ръката“, с двоен спусък, с тройно укрепена рама, с лакиран дъбов приклад, със сребърни инкрустации!!!
— …бездушна комерсиализация на дата, която има единствено астрономическо значение — изричаше Визит, който трудно можеше да бъде възпрян насред поредното заклеймяване. — Ако изобщо заслужава да бъде отбелязана…
— Видях го в „Мечове, лъкове и други оръжия“ Беше в рубриката „Избор на редактора“ и дори се присмиваха на нас, горките любители: „Купете си го, ако богатият ви чичо се е пренесъл в отвъдното.“ Когато човек от списанието отишъл да го пробва, накрая се наложило да му строшат и двете ръце, щото не щял да го пусне!
— …най-подходяща би била скромна църковна служба…
— Ама той струва повече от годишната ми заплата! И ги правят само по поръчка! И пак чакаш цяла вечност да ти дойде редът!
— …с цел възвисяване на духа. — Редови страж Визит най-сетне долови, че нещо не е потръгнало според плановете им. — Ефрейторе, няма ли да задържим измамника?
Ноби го опари с поглед през мъглата от собственическа гордост, забулила съзнанието му.
— Тежкарчо, ти си чужденец по тези краища. Не можеш да разбереш съкровения смисъл на Прасоколеда.
О, Боже на махмурлука примига.
— А, така е много по-добре — промълви той. — О, да! Благодаря ви сърдечно.
Магьосниците, които споделяха вярата на гарвана в неотменимите правила на житейската гадост, го наблюдаваха недоверчиво.
— Ей сега ще започне — подготви ги Лекторът по съвременни руни. — Сигурно с някой забавен крясък…
— Знаете ли — предпазливо изрече О, богът, — дори ми се струва, че бих хапнал едно рохко яйце. И бих изпил чаша мляко.
Ридкъли го зяпаше стъписан.
— Драги, ти наистина ли се чувстваш по-добре?
— Няма съмнение. Готов съм да рискувам и една радостна усмивка.
— Не, не, не! — припряно се намеси Деканът. — Така е абсолютно неправилно. Всеизвестно е, че успешното лечение от махмурлук трябва да бъде съпроводено със смешни писъци.
— Ако искате, да ви разкажа един виц като компенсация — смутено предложи Хленчо.