Дядо Прас
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #20
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дядо Прас». Краткое содержание книги:
Изчезнал е.
Гувернантката Сюзън трябва да го открие преди зазоряване, иначе слънцето няма да изгрее. Не й върви обаче на помощници — един гарван с пристрастие към очните ябълки, Смърт на плъховете и… богът на махмурлука.
За капак на всичко се оказва, че някой все пак се провира през комините, за да остави подаръци. Е, този път носи чувал вместо остра коса, но гласът му звучи твърде познато: „ХО! ХО! ХО!..“
Вярно казват старите хора: „Не е зле в такава нощ да имаш очи и на гърба.“
Затисна тапата с палец и разклати бутилчицата енергично. Чу се трясък — Професорът по неопределени изследвания и Старшият дискусионен наставник се опитаха да пропълзят под една и съща маса.
— Онези типове незнайно защо са се настроили против чудесния сос — вдигна рамене Архиканцлерът.
— Предпочитам сосове, заради които не се налага да седя неподвижно половин час, за да остана жив и здрав — промърмори Деканът.
— И не е нужно да троши скали на парчета, когато ги полееш — добави наежено Старшият дискусионен наставник.
— Нито да убива в зародиш плевелите — намеси се Професорът по неопределени изследвания.
— Впрочем вече е забранен за производство в три града — напомни Лекторът по съвременни руни.
Ридкъли предпазливо извади тапата. Въздухът нахлу със съскане в бутилчицата. Сипа няколко капки в каната. Нямаше забележим ефект.
Изля по-голяма порция. Сместа в каната си остана невъзмутимо инертна.
Архиканцлерът подуши бутилчицата с подозрение.
— Не знам дали сложих достатъчно смляно уа-хуни…
Обърна гърлото надолу и остави соса да се стече в каната. Сместа реагира само с поредното „бъл-бук“.
Магьосниците се надигнаха от пода и започнаха да си изтупват робите. Разменяха си срамежливи погледи и усмивки на неволни съотборници по синхронно излагане.
— Знаех си аз, че миризливката престоя твърде дълго в сушилнята — промърмори Ридкъли.
Вторачи се печално в бутилчицата. Накрая пак я обърна и удари силно по дъното.
Тънка лепкава струйка се задържа на ръба за миг и набъбна в капка.
Като дръпнати от невидими въженца, главите на магьосниците се завъртяха да я погледнат. Нямаше да са оцелели толкова дълго в занаята, ако мисълта им не проникваше поне мъничко в бъдещето.
Капката се източи във формата на круша, а те дружно и смайващо пъргаво за мъже с техните години и килограми потърсиха укритие.
Капката падна.
Сместа избълбука.
Това беше.
Вцепенилият се като статуя Ридкъли въздъхна шумно.
— А бе, хора, поне веднъж да бяхте показали малко сме…
Ударната вълна го запокити към стената. Огнената топка се прасна в тавана и изчезна с тътен, оставяйки след себе си съвършена хризантема от опушена мазилка.
Чиста бяла светлина огря залата. Нещо звънкаше и припукваше.
Магьосниците рискуваха да надникнат крадешком иззад мебелите. Подвижно сияние изпълваше каната, по стените пробягваха игриви отражения като от въртящ се диамант.
— А стига, бе… — прошепна Лекторът по съвременни руни.
Ридкъли се надигна невредим от пода. Също като котките магьосниците не падаха по гръб, а и закръглените форми им помагаха да не се натъртят.
И другите бавно се помъкнаха към каната, а зад тях шаваха огромните им сенки.
— Каква стана тя накрая? — смънка Деканът.
— Помня как татко ми даде един скъпоценен съвет за пиенето — започна сериозно Ридкъли. — „Синко, никога не посягай към чаши с чадърче в тях. Не пий шльокавици, ако ще имената им да са много засукани. И стой далеч от всяка напитка, която си сменя цвета, докато я разбъркваш.“
Той побърза да топне показалец в каната и поднесе блестяща капка към устните си.
— Внимавай — предупреди го Деканът. — Може би си имаш работа със самия субстрат на трезвеността.
Архиканцлерът се поколеба.
— Прав си. Тепърва ли да се лишавам от удоволствието на къркането? Как опитваме обикновено въздействието на нашите смеси?
— Питаме има ли доброволци от студентите.
— А ако няма?
— Пак им даваме да опитат.
— Това не е ли малко извън границите на морала?
— Няма проблем, стига да не ги предупреждаваме.
— Практично, практично…
— Аз ще си го опитам — немощно натърти Хленчо.
— Искаш да изгълташ смес, приготвена от тези клоу… тоест, господа? — осведоми се Сюзън. — Може да те убие.
— Очевидно никога не си страдала от махмурлук — изгледа я надменно О, богът.
Затътри крака към каната, успя да я хване от втория опит и я изпразни на един дъх.
— Сега ще започнат фойерверките — обеща гарванът от рамото на Сюзън. — Пламъци от устата му, писъци, гърчове…
За свое изумление Смърт установи, че изпитва голямо удоволствие от общуването с опашката, подредила се пред него. Досега не се бе случвало някой да се радва на присъствието му.