Дядо Прас
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #20
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дядо Прас». Краткое содержание книги:
Изчезнал е.
Гувернантката Сюзън трябва да го открие преди зазоряване, иначе слънцето няма да изгрее. Не й върви обаче на помощници — един гарван с пристрастие към очните ябълки, Смърт на плъховете и… богът на махмурлука.
За капак на всичко се оказва, че някой все пак се провира през комините, за да остави подаръци. Е, този път носи чувал вместо остра коса, но гласът му звучи твърде познато: „ХО! ХО! ХО!..“
Вярно казват старите хора: „Не е зле в такава нощ да имаш очи и на гърба.“
— Бихте ли ми ги описал? — настоя Сюзън, която не за пръв път си имаше вземане-даване с магьосници.
— Основното се състои във факта, че остатъкът от пациента ще се събере в още по-голяма кофа.
— Жив или не?
Лекторът по съвременни руни направи безпомощна гримаса и разпери ръце.
— Само в най-общ смисъл. В кофата ще има жива тъкан. Затова пък ще изтрезнее веднъж завинаги.
— Защо ли се заблуждавах — озъби се тя, — че идеята беше той да си остане в горе-долу същия вид и да диша и занапред?
— Ами защо не казахте по-рано!
И тогава Деканът произнесе мантрата, подтиквала научния напредък през вековете.
— Я дайте да смесим всичко и да видим какво ще стане.
Ридкъли не закъсня с традиционния отговор.
— Струва си да опитаме.
Поставиха внушителната стъклена кана на малък пиедестал в средата на залата. Магьосниците и без това обичаха всичко да е съпроводено с ритуали, а пък щом се канеха да лекуват най-страшния махмурлук в света, трябваше да го сторят по-изискано.
Сюзън и Хленчо наблюдаваха как слагат вътре все нови и нови съставки. По едно време оранжево-кафеникавата течност избълбука лениво.
— Дотук нищо особено не постигаме — охлади въодушевлението Лекторът по съвременни руни.
Особено тържествено сипаха Подобрителя на Енгелберт. Деканът реши, че е редно да добави и кълбо зеленикава светлина, което безсилно потъна под повърхността. Виолетови мехури изпълзяха към ръба на каната и се стекоха на пода.
— Това ли е?! — изохка О, боже на махмурлука.
— Май киселото мляко не беше най-сполучливата идея — вкисна се Деканът.
— Няма да го пия! — заяви Хленчо, но тутакси се хвана за главата.
— Боговете са на практика неуязвими, нали? — още по-язвително напомни Деканът.
— Като ще проверявате тази хипотеза, защо направо не ме пуснете през мелачката?
— Ако смятате, че ще има положителен резултат за състоянието ви…
— Очаквах пациентът да се заинати в началото — авторитетно се намеси Архиканцлерът. Свали шапката от главата си и извади от джобче в хастара й малко кристално кълбо. — Я да проверим с какво се занимава Богът на пиянството. Едва ли е особено трудно да открием един любител на забавленията в такава нощ… — Дъхна внимателно на кълбото и го потърка с ръкав. И веднага се ухили. — Ей го мошеника! Аха… аха… Изтяга се на диван, а около него голи менади!
— Какво?! — сащиса се Деканът. — Маниаци ли?!
— Не, става дума за… млади дами, склонни да се превъзбуждат — обясни Сюзън.
Стори й се, че всички магьосници едновременно се примъкнаха тихомълком към кълбото.
— Само че защо не различавам с какво се занимава… — мърмореше си Ридкъли.
— Нека проверя дали няма да видя по-ясно — с надежда предложи услугите си Лекторът по съвременни руни.
Архиканцлерът се обърна, за да заслони с гръб кълбото.
— Ами да, пак пие… Май е смесил черна бира с ликьор от боровинки…
— О, аз… — изстена Хленчо.
— А онези млади дами… — упорстваше Лекторът по съвременни руни.
— Виждам и доста бутилки на масата — бодро продължи Ридкъли. — В едната като че има скоросмъртница…
— Виж, да обърнем внимание на онези нещастни момичета… — вметна Деканът. А О, богът се свлече на колене.
— …до нея е онова питие, дето слагат червей в бутилката…
— О, аз…
— …има празна чаша, ама много голяма, с хартиено чадърче и вишничка на клечка…
— Ооооо…
— …и, разбира се, още какви ли не шишета — развесели се неуместно Архиканцлерът. — Разноцветни напитки. Нали се сещате, правят ги от кокосови орехи, пъпеши, шоколад и разни други измишльотини. Странно, защо ли чашите на масата са само еднолитрови халби?
Хленчо падна по лице.
— Добре — смотолеви с последни сили. — Предпочитам да изпия вашата гадост.
— Още не е съвсем готова — спря го Ридкъли. — А, Модо, много ти благодаря.
Джуджето пристъпваше на пръсти, бутайки нежно количка. В металната купа върху нея се мъдреше бутилчица сред буци лед.
— Току-що го направих за вечерята по случай Прасоколеда — сподели Архиканцлерът. — Не можа да отлежи поне малко.
Остави настрана кълбото и извади чифт дебели ръкавици от шапката си.
Магьосниците се пръснаха като разтварящо се към слънцето цвете. В един миг бяха около Ридкъли, в следващия — зад разни масивни мебели.
Сюзън се почувства като зрител на състезание, на което не знае правилата.
— Какво е това?
— Сос „Ау-ау“. Най-възхитителната подправка, позната на човечеството. Прекрасно подчертава вкуса на месо, риба, дивеч, също и на вегетарианските ястия. Само че не е безопасно да се пие, докато влагата още се кондензира по стените. — Ридкъли се взря в бутилчицата и я потърка с пръст. Разнесе се скрибуцане като от пирон по стъкло. — От друга страна, щом се опираме на принципа „Излекувай се или умри“, имаме точно каквото е необходимо.