Дядо Прас
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #20
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дядо Прас». Краткое содержание книги:
Изчезнал е.
Гувернантката Сюзън трябва да го открие преди зазоряване, иначе слънцето няма да изгрее. Не й върви обаче на помощници — един гарван с пристрастие към очните ябълки, Смърт на плъховете и… богът на махмурлука.
За капак на всичко се оказва, че някой все пак се провира през комините, за да остави подаръци. Е, този път носи чувал вместо остра коса, но гласът му звучи твърде познато: „ХО! ХО! ХО!..“
Вярно казват старите хора: „Не е зле в такава нощ да имаш очи и на гърба.“
Сюзън откри лицето си.
— Господин Ридкъли, имам нужда от помощта ви.
— Вие да не сте… внучката на Смърт? — спомни си Архиканцлерът. — Не сме ли се срещали преди по повод…
— Да — въздъхна момичето.
— Навлизате в семейния бизнес, а?
Той кимна към тялото, провесено на рамото й.
— Казах, че имам нужда от помощта ви. Искам да го събудите.
— Тоест да измислим магическо чудо ли? — осведоми се по-отдалеч Старшият наставник.
— Не е мъртъв, а се е унесъл.
— Така утешават дечицата — трепна гласът на Старшия наставник.
Настроеният по-прагматично Ридкъли побутна главата на О, бога и чу тежък стон.
— Този май празнува отдавна.
— Това е Богът на махмурлука — обясни Сюзън. — По-точно О, боже на махмурлука.
— Не го почитам — вдигна рамене Архиканцлерът; — защото никога не съм бил махмурлия. Мога да се наливам цяла нощ, а на сутринта съм свеж като репичка.
Очите на О, бога се отвориха мудно. Внезапно скочи към Ридкъли и започна да го налага с юмруци.
— Долен мръсник! Мразя те, мразя те, мразя те!…
Клепачите му пак се спуснаха и той се свлече на пода.
— Това пък що за представление беше? — учуди се Ридкъли.
— Ами нервна реакция — дипломатично отвърна Сюзън. — Слушайте, тази нощ става нещо крайно неприятно. Надявам се, че той може да ми каже подробности. Но първо трябва да му наместим ума в главата.
— И с тази цел го доведохте при нас?! — прихна Архиканцлерът.
— ХО. ХО. ХО. ДА, ДЕТЕНЦЕ, ПРАВО СИ. ТО НАИСТИНА ГО НАПРАВИ. ТОЧНО ТАКА, НАЦАПА СТАРАТЕЛНО ПОЧИСТЕНИЯ ПОД. ЧЕСТО ГО ПРАВЯТ, ДА ЗНАЕШ. ЕДНО ОТ СВОЙСТВАТА НА ИСТИНСКИТЕ ПРАСЕТА. ЗАПОВЯДАЙ. ВЕСЕЛА ПРАСОКОЛЕДА. И БЪДИ ДОБРО. АЗ ЗНАМ ВСИЧКО, КОЕТО ПРАВИШ. ХО. ХО. ХО.
— Е, и в този едва започнал живот внесохте вълшебство — поклати глава Албърт, докато родителите забързано отвеждаха поредното хлапе.
— НАЙ-МНОГО МИ ДОПАДА ИЗРАЖЕНИЕТО НА ТЕХНИТЕ МАЛКИ МИЛИ ЛИЧИЦА.
— Тоест ужаса и страхопочитанието? И че не знаят да се смеят ли, да плачат ли или да намокрят гащите?
— ИМЕННО. НА ТОВА МУ КАЗВАМ АЗ ИСКРЕНА ВЯРА.
Отнесоха О, боже на махмурлука в Голямата зала и го проснаха по гръб на една скамейка. Старшите магьосници се събраха загрижено около него — винаги бяха готови да помогнат на по-несполучилите от тях да си останат в това състояние.
— Знам аз какво е най-добро за махмурлук — весело подхвана Декана.
Загледаха го с очакване.
— Да се натряскаш предната вечер! — добави той тържествуващо, но след малко наруши още веднъж единодушното мълчание: — Това беше остроумна шега, ако не сте наясно.
— Извънредно смешно — изсумтя Ридкъли и пак се вторачи замислено в О, бога. — Казват, че суровите яйца помагат… Също и пресен сок от портокали.
— Клачианско кафе — твърдо се намеси Лекторът по съвременни руни.
— Но това приятелче страда не просто от махмурлук, ами от вселенската му разновидност — напомни Архиканцлерът.
— Опитвал съм всичко това — смънка О, богът — Само ме кара да беснея, че не мога да се затрия. И повръщам още повече.
— Да смесим горчица и хрян — предложи Професорът по неопределени изследвания. — За предпочитане в сметана. И с малко цаца.
— Кисело мляко — изрече унесено Ковчежникът.
Ридкъли се сепна изненадано.
— Хей, това беше приказка почти на място! Добре се справяш. Но на твое място бих спрял дотук. Хм… Разбира се, има и по-силни средства. Чичо ми предпочиташе сос „Ау-ау“. Накрая взе, че излочи цяло шишенце, за да се отърве от особено тежък махмурлук, и нямаше съмнение, че постигна успех. Изглеждаше толкова спокоен и благ в ковчега…
— Върбова кора — сподели Ковчежникът поредното си прозрение.
— Чудесна идея — потвърди Лекторът по съвременни руни. — Действа обезболяващо.
— Ковчежнико, ти май не си на себе си — намръщи се Архиканцлерът. — Говориш едва ли не смислено.
О, богът на махмурлука пооткрехна слепналите си клепачи.
— Всички тези гадости ще ми помогнат ли?
— Вероятно ще те довършат — промърмори Сюзън.
— Прекрасно…
— А защо да не опитаме с Подобрителя на Енгелберт? — престраши се отново Деканът. — Помните ли как Модо поля граха с него? Зърната пораснаха такива, че и по едно ни стигаше.
— Защо не прибегнете до магия? — учуди се Сюзън. — Да махнете наведнъж алкохола от него.
— Проблемът му вече не е в алкохола — вдигна рамене Ридкъли, — а в цял куп гнусни отрови, дето подскачат из черния му дроб.
— Значи Разделителят на Сполд ще го оправи — отсъди Лекторът по съвременни руни. — Простичка манипулация. Накрая ще имаме голяма кофа, където са събрани всички гадости. Нищо особено, ако човек не се притеснява от страничните въздействия