Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
— Сега на татко му се налага да плаща, за да бъдеш фаворитката на краля. Вече залагаш не само сърцето и щастието си, моя малка сестричке, а и фамилното ни богатство. Смятахме, че го разиграваме като влюбен глупак, а ето че той ни използва като заемодатели. Така че залогът се качва. Татко и чичо ще очакват възвръщаемост на тази своя инвестиция. Обзалагам се.
Извърнах поглед от Джордж и видях Ана. Тя беше застанала малко настрани от другите придворни, с Хенри Пърси от едната си страна, както обикновено. И двамата гледаха как лодките изтеглиха кораба в реката и го обърнаха напряко, преборвайки течението. Работниците го разположиха успоредно на кея и започнаха да го връзват, така че да може да бъде екипиран, както е на вода. Лицето на Ана сияеше радостно, както винаги когато флиртуваше.
Тя се обърна и ми се усмихна.
— О, Кралице на Деня! — каза тя подигравателно.
Аз направих гримаса.
— Няма нужда да ме дразниш, Ана. Джордж вече се погрижи достатъчно.
Хенри Пърси пристъпи напред, взе ръката ми и я целуна. Аз погледнах приведената му руса глава и осъзнах колко високо се издигаше моята звезда. Това беше Хенри Пърси, син и наследник на херцога на Нортъмбърланд. В цялото кралство нямаше друг равен на него по богатство и с такива изгледи за бляскаво бъдеще. Той беше син на най-богатия мъж в Англия, надминат единствено от краля; и този човек беше свел глава пред мен и целуваше ръката ми.
— Тя няма да ви дразни — обеща ми той, като се изправяше усмихнат. — Защото аз ще ви отведа на обяд. Разбрах, че готвачите от Гринич са тук още от призори, потънали до шия в приготовления. Кралят вече влиза, ще го последваме ли?
Аз се поколебах, но кралицата, която винаги ми припомняше установените правила на благоприличие, беше останала в Гринич, легнала в една тъмна стаичка с болки в корема и със свито от страх сърце. На дока се бяха събрали само лекомислените и безотговорни мъже и жени от двора. Те нямаха срам от онези, които ги превъзхождаха и гледаха единствено да си проправят път напред.
— Разбира се — отговорих му аз. — Защо не?
Хенри предложи другата си ръка на Ана.
— Ще ми окажат ли двете сестри честта?
— Мисля, че след кратка справка в Библията ще разберете, че е забранено — каза Ана предизвикателно. — Библията учи, че човек трябва да избере измежду сестрите и да остане с тази, на която първоначално се е спрял. Всичко останало се явява смъртен грях.
Лорд Хенри Пърси се разсмя.
— Сигурен съм, че в този случай ми е позволено да се поглезя — каза той. — Папата определено ще ми даде индулгенция. Кой е способен да избере между две такива сестри?
Ние тръгнахме обратно към къщи едва когато падна здрач и звездите заблещукаха по бледосивкавото пролетно небе. Хванати за ръце, ние с краля яздехме един до друг, оставили конете ни да вървят бавно по влажната крайречна земя. Минахме под сводестата арка, която водеше към двореца и поехме по посока на отворената входна врата. Тогава той дръпна юздите на коня си, помогна ми да сляза от седлото и прошепна в ухото ми:
— Иска ми се вие винаги да бъдете кралица, и то не само в шатрата край реката за един ден, любов моя.
— Какво е казал? — попита чичо.
Аз стоях изправена пред него като затворник на разпит в съда. Зад масата в покоите на Хауърдови бяха настанени моят чичо Хауърд, херцогът на Съри, баща ми и Джордж. В задната част на помещението, зад мен, и до майка ми, беше седнала Ана. Аз бях изправена пред масата сама, сякаш бях непослушно дете, което по-възрастните се канеха да смъмрят.
— Той каза, че му се искало аз да бъда кралица — казах тихо и с чувство на омраза към Ана, която беше предала доверието ми, към баща ми и към чичо ми за хладнокръвието, с което обсъждаха романтичните слова, които един влюбен мъж бе нашепвал.
— Какво според вас е имал предвид?
— Нищо особено — това са само приказки на влюбен.
— Чакаме някаква отплата за всички тези пари, които сме вложили — каза чичо раздразнено. — Не е ли споменавал нищо за даряване на земи? Нещо за Джордж? Или за нас?
— Не можеш ли да му намекнеш нещо? — предложи баща ми. — Напомни му, че на Джордж скоро му предстои сватба.
Аз погледнах към Джордж и в очите ми се четеше мълчалива молба.
— Работата е там, че той е много нащрек за такива неща — изтъкна Джордж. — Всички и винаги го правят. Когато той отива от стаята си на литургия, всяка сутрин пътят му е ограден от хора, чакащи да го помолят за нещо. Това ме кара да считам, че Мери му се нрави именно, защото не е като другите. Не смятам, че тя някога го е молила за каквото и да било.