Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)». Краткое содержание книги:
Ще взема да пиша до управата на „Виктория и Албърт“, за да ги посъветвам да вземат мерки в тази насока. Та аз съм инвестирала в техния сезонен билет, нали така? Би трябвало да се вслушат в мнението ми.
Но междувременно нека видим какво има зад следващата витрина.
„Гравирана чаша, Англия, средата на XVвек.“
Господи, направо умирам за чаша кафе! Колко ли време е минало, откакто влязох? Сигурно цяла вечност…
Ооо! Само петнадесет минути!
По едно време се озовавам в зала, чиито експонати проследяват историята на модата. Изведнъж усещам прилив на сили и ме обзема научен интерес. Всъщност, тук се задържам много повече, отколкото в която и да било друга зала. После обаче дрехите и обувките свършват и пак се занизват статуи и стъклени шкафове с разни дребни очукани предмети в тях. През минута си поглеждам часовника, краката ме болят… и най-сетне се отпускам тежко на някакво канапе.
Не ме разбирайте погрешно — обожавам музеите. Наистина съм фен на корейското изкуство. Проблемът е, че точно в този музей подовете са някак си прекалено твърди, а ботушките на краката ми са ми малко тесни. И освен това е прекалено затоплено, така че се наложи да си сваля жакета, който обаче ми натежава все повече ръцете и непрекъснато го изпускам. И може да прозвучи налудничаво, но все ми се струва, че чувам да прозвънва касов апарат. Навярно си въобразявам.
Седя отпусната на канапенцето, загледана в нищото, като се чудя дали ще мога да насъбера сили да стана отново… когато в залата влиза групата японски туристи и това ме принуждава изведнъж да скоча на крака и да се престоря, че разглеждам някакъв експонат. Забождам уж заинтригуван поглед в някаква тъкана постелка на стената, после се устремявам по един коридор, облицован от двете страни с експонати на индиански керамични плочки. И точно си мисля дали пък няма да е добре със Сузи да вземем каталога на „Печена глина“ и да си сменим плочките в банята, когато през едва метална решетка мярвам нещо, което ме хвърля в такъв шок, че заковавам на място.
Сънувам ли?! Или това е някакъв мираж?! През решетката виждам касов апарат, опашка от хора пред него и витринен шкаф с разни предмети, по които висят етикетчета с цени…
О, Боже, права Съм бида! Магазин! Тук има МАГАЗИН, точно под носа ми!
Изведнъж на краката ми сякаш им изникват криле; по някакъв чудодеен начин цялата ми енергия се възвръща. Следвайки бипкащия звук на касовия апарат, аз се втурвам да заобиколя ъгъла, за да стигна до входа на магазина. На прага спирам за миг, като си казвам, че не бива да храня прекомерни надежди, за да не се разочаровам безумно много, ако се окаже, че продават само поставки за чай и картички.
Нищо подобно! По дяволите, направо е фантастично! И защо никой досега не ми е казал за съществуването на този магазин, питам аз?! Всякакви изключително красиви бижута, купища страхотни художествени албуми, прекрасна керамика, прелестни поздравителни картички, … и какво ли не още!
Ооо! Ама аз май не трябваше да купувам абсолютно нищо днес, нали така? Мамка му!
Направо отвратително! Къде му е смисълът да откриеш някой невероятен нов магазин, а да нямаш право да си купищ нищо от него?! НЕ Е ЧЕСТНО!!! Всички други си купуват разни неща, всички други се забавляват, само аз… Известно време вися отчаяно край един витринен шкаф, пълен със страхотно сладки керамични чаши, и наблюдавам как някаква австралийка си купува куп художествени албуми и книги за скулптура. Тя бъбри оживено с една от продавачките и изведнъж я чувам да споменава нещо за Коледа. И в съшия миг ме осенва гениално хрумване.
Ами да! Мога да напазарувам от тук всичките си подаръци за Коледа! Добре де, знам, че да се пазарува за Коледа през март е малко раничко, но… но пък не може ли човек да е добре организиран, питам аз?! А после, като дойде Коледа, няма да ми се налага да се блъскам в онези отвратителни предколедни тълпи. Просто не мога да повярвам, че досега не ми е хрумвало да пазарувам за Коледа по-отрано. Пък и това съвсем не означава, че ще си наруша режима за пестеливост, защото… ВСЕ НЯКОГА ще трябва да купя подаръци за Коледа, нали така? И какво пък толкова — всъщност само изтеглям коледното пазаруване на малко по-ранна дата. Напълно разумно, бих казала.
И така, след около час излизам от музея, щастливо понесла две пълни с подаръци найлонови торби. Купих един фотоалбум с рекламна корица на „Уилям Морис“, един старинен дървен пъзъл, един албум с артистични снимки от различни модни ревюта и един фантастичен керамичен чайник. Боже, ОБОЖАВАМ коледното пазаруване! Не съм съвсем сигурна кое на кого ще подаря, но… главното е, че всички тези неща, които са с неувяхваща стойност и уникална изработка, биха разкрасили всеки дом. (Поне за чайника това е съвсем сигурно, защото го пише в миниатюрната диплянка, закачена на дръжката му.) Така че, предполагам, наистина имах късмет, че го открих този магазин.