Защитения
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-994
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Защитения». Краткое содержание книги:
Единадесетгодишният Арлен живее с родителите си в малък чифлик, на половин ден път от изолираното селце Потока на Тибит. Щом се спусне мрак над света, от земята се издига зловеща мъгла, която обещава сурова смърт за всеки, достатъчно глупав да застане на пътя й. Гладните ядрони – демони, които не могат да бъдат ранени от оръжията на смъртните – се материализират от изпаренията и тръгват на лов за човешка плът.
Залезе ли слънцето, хората остават без друг избор, освен да потърсят убежище в магии и заклинания и да се молят да издържат до сутринта, когато съществата ще се разпаднат отново. Животът на Арлен бива разбит от демонска чума, но в мъката си той успява да осъзнае, че страхът, а не демоните, осакатява човечеството. Вярата, че животът не се изчерпва единствено с постоянен страх, го кара да изостави сигурността на дома си, за да открие нов път.
Тя понижи глас на онази последна част, но беше пияна и всички я чуха. Гаред се изчерви, Стийв се изсмя, а Ърни провеси нос. Лийша бе пронизана от съчувствие към баща си.
– Ще ми се ядроните да бяха взели нея миналата вечер – промърмори тя.
Баща ù погледна.
– Никога не говори така – каза той. – За никого.
Той задържа строгия си поглед върху Лийша, докато тя не кимна.
– А и без това – допълни тъжно той – най-вероятно щяха да си ни я върнат обратно.
За всекиго бе осигурен подслон и хората се готвеха да си тръгват, когато се разнесе шепот и тълпата се разтвори. През пролуката докуца Дъртата Бруна.
Послушник Джона държеше едната ръка на жената, докато вървеше. Лийша веднага скочи и я хвана за другата.
– Бруна, ти не биваше да ставаш – смъмри я тя. – Трябваше да си почиваш!
– Това е по твоя вина, момиченце – каза рязко Бруна. – Има ги и тез дето са по-зле от мен, а аз трябва да взема билки от колибата ми, за да ги лекувам. Ако твоят телохранител – тя погледно злобно към Гаред и той се олюля назад от страх – беше оставил Джона да ти предаде съобщението ми, щях да те проводя със списък. Но сега вече е късно и ще трябва да ида с теб. Можем да останем между моите защити през нощта и да се върнем на сутринта.
– Защо мен? – попита Лийша.
– Защото нито едно от тъпоумните момичета в това село не може да чете! – изпищя Бруна. – Ще разбъркат етикетите на шишетата по-ужасно и от оная крава Дарси!
– Джона може да чете – каза Лийша.
– Аз предложих да дойда – започна помощникът, но Бруна го фрасна по крака с тоягата си и той прекръсна думите си с едно изскимтяване.
– Билкарството е женска работа, момиченце – каза Бруна. – Благочестивите мъже са там само за да се молят, докато ние вършим работата.
– Аз... – започна Лийша и погледна назад към родителите си, за да я отърват.
– Мисля, че е чудесна идея – каза Илона, след като най-накрая се измъкна от скута на Стийв. – Прекарай нощта у Бруна.
Тя тикна момичето напред.
– Дъщеря ми ще се радва да помогне – каза тя с широка усмивка.
– Може би и Гаред да отиде с тях, а? – предложи Стийв и срита сина си.
– Ще ви трябва един здрав гръб, който да ви пренесе билките и отварите на сутринта – съгласи се Илона и дръпна нагоре Гаред.
Старата билкарка я изгледа злобно, после Стийв, но накрая кимна.
Ходенето до колибата на Бруна беше бавно, тъй като старицата наложи темпото с тътретренето си. Стигнаха до къщичката ù точно преди залез.
– Момче, провери защитите – каза Бруна на Гаред. Докато той изпълняваше заръката, Лийша я заведе вътре, сложи я да седне в стол с възглавнички и я зави с юрган. Бруна дишаше тежко и Лийша се уплаши, че всеки момент може отново да се разкашля. Напълни котлето, сложи дърва и прахан в огнището, и затърси с поглед из стаята кремък и стомана.
– Кутията на полицата – каза Бруна и Лийша забеляза малката дървена кутийка. Отвори я, но вътре нямаше нито кремък, нито стомана, само къси дървени клечки с някаква глина по краищата. Взе две и се опита да ги потрие една в друга.
– Не така бе, момиче! – сряза я Бруна. – Никога ли не си виждала огнена клечка?
Лийша поклати глава.
– Татко държи някакви в работилницата си, където смесва химикали – отвърна Лийша, – но на мен не ми е позволено да ходя там.
Старата билкарка въздъхна тежко и махна на момичето да дойде при нея. Взе една от клечките и я притисна към сбръчкания, сух нокът на палеца си. Дръпна палеца си рязко и краят на клечката се подпали. Очите на Лийша изпъкнаха.
– Момиче, билкарството е много повече от събиране на растения – каза Бруна и преди да изгасне огнената клечка, докосна с пламъка ù една свещ. С нея запали лампа, а свещта подаде на Лийша. Изнесе напред лампата и с мъждукащата ù светлина освети прашна лавица, осеяна с книги.
– Мило слънце! – възкликна Лийша. – Имаш повече книги от пастир Майкъл.
– Това не са малоумни истории, цензурирани от благочестивите мъже, момиченце. Билкарите са пазители на част от знанието на стария свят, още от преди Завръщането, когато демоните изгорили великите библиотеки.
– Наука? – попита Лийша. – Това не беше ли високомерието, което ни е навлякло Напастта?
– Това са приказките на Майкъл – отвърна Бруна. – Ако знаех, че това момче ще израсне такъв надут задник, щях да го оставя между краката на майка му. С наука, не само с магия, успяхме да прогоним ядроните първия път. Преданията разказват за велики билкарки, които лекували смъртоносни рани. С помощта на билки и минерали правели огън и отрови, с които избивали десетки демони.