Защитения
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-994
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Защитения». Краткое содержание книги:
Единадесетгодишният Арлен живее с родителите си в малък чифлик, на половин ден път от изолираното селце Потока на Тибит. Щом се спусне мрак над света, от земята се издига зловеща мъгла, която обещава сурова смърт за всеки, достатъчно глупав да застане на пътя й. Гладните ядрони – демони, които не могат да бъдат ранени от оръжията на смъртните – се материализират от изпаренията и тръгват на лов за човешка плът.
Залезе ли слънцето, хората остават без друг избор, освен да потърсят убежище в магии и заклинания и да се молят да издържат до сутринта, когато съществата ще се разпаднат отново. Животът на Арлен бива разбит от демонска чума, но в мъката си той успява да осъзнае, че страхът, а не демоните, осакатява човечеството. Вярата, че животът не се изчерпва единствено с постоянен страх, го кара да изостави сигурността на дома си, за да открие нов път.
– До идването на Избавителя, който ще ни спаси от напастта на демонския род, добре помнете, че именно греховете на човека ни навлякоха това злощастие! – извика Майкъл. – Прелюбодейците и развратниците! Лъжците, крадците, и лихварите!
– Онези, които си стискат задниците прекалено силно – промърмори Илона. Някой се изкикоти.
– Тези, които напускат нашия свят, ще бъдат съдени – продължи Майкъл – и тези, които са служели на волята на Създателя, ще отидат при него в Небесата, докато тези, които са нарушили доверието му, опозорени от греховете на задоволството и плътта, ще горят в Ядрото за вечни времена!
Той затвори книгата и насъбралите се селяни се поклониха в пълно мълчание.
– Но въпреки че е правилно и добро да скърбим – каза Майкъл, – не бива да забравяме тези от нас, които Създателят е избрал да живеят. Нека трошим бурета и пием за мъртвите. Нека разказваме историите на тези, които сме обичали най-много, и се смеем, защото животът е ценен и не бива да се пилее. Можем да запазим сълзите си за времето, когато се приберем зад защитите си тази вечер.
– Такъв си е нашият пастир – промърмори Илона. – Ще измисли всякакви извинения, за да отвори бурето.
– Стига сега, мила – каза Ърни и я потупа по ръката, – той е с добри намерения.
– Страхливецът, разбира се, ще защити пияницата – каза Илона и дръпна ръката си. – Стийв се втурва в горящи къщи, докато моят съпруг се свива от страх при жените.
– Бях в редицата за кофата! – изпротестира Ърни. Той и Стийв се бяха съревновавали за Илона, но приказката беше, че победата на Ърни е по-свързана с неговата кесия, отколкото с нейното сърце.
– Като жена – съгласи се Илона, докато наблюдаваше мускулестия Стийв през тълпата.
Винаги ставаше така. На Лийша ù се искаше да си запуши ушите, за да не ги чува. Искаше ù се ядроните да бяха взели майка ù, вместо седем добри хора. Искаше ù се баща ù поне веднъж да я защити; или поне себе си, ако не дъщеря си. Искаше ù се вече да разцъфти, за да може да отиде при Гаред и да ги остави тях двамата.
Тези, които бяха прекалено стари или прекалено млади, за да се борят с пламъците, бяха приготвили огромна трапеза за селото и я сервираха, докато останалите седяха и зяпаха в тлеещата пепел, твърде изморени за да помръднат.
Но огньовете бяха изгасени, ранените превързани и оставаха часове до залеза. Думите на пастира снеха вината от тези, които чувстваха облекчение, че са сред живите, а силното Дърварско пиво на Смит свърши останала работа. Хората казваха, че бирата на Смит може да изцери всяка неволя, а за церене имаше много. Подеха се истории за онези, които бяха напуснали този свят и скоро дългите маси зазвъняха от смехове.
Гаред седеше през няколко маси от своите приятели Рен и Флин, съпругите им и другия му приятел Евин. Останалите момчета, всичките дървосекачи, бяха по-големи от Гаред с няколко години, но Гаред бе по-едър от всички освен от Рен, макар че се очертаваше да задмине и него преди да приключи растежът му. От групичката само Евин не беше обещан и много момичета го заглеждаха, въпреки сприхавия му нрав.
По-големите момчета не спираха да дразнят Гаред, особено за Лийша. Тя не беше щастлива, задето трябва да седи до родителите си, но седнеше ли с Гаред, Рен и Флин започваха да правят похотливи намеци, а Евин се чудеше с кого да се сбие, и това често се оказваше дори по-лошо.
След като изядоха дажбата си, пастир Майкъл и послушник Джона станаха от масата и тръгнаха с огромен поднос храна към Свещения дом, където Дарси се грижеше за Бруна и ранените. Лийша се извини, че напуска масата, и отиде да им помага. Гаред забеляза раздвижването и стана, за да я придружи, но веднага щом тя се изправи, беше наобиколена от най-близките си приятелки Бриана, Сайра и Мейри.
– Вярно ли е това, което говорят? – попита Сайра, докато я дърпаше за лявата ръка.
– Всички казват, че си нокаутирала Дарси и си спасила Бруна! – каза Мейри, дърпайки я за дясната. Лийша погледна безпомощно назад към Гаред и се остави да бъде отведена.
– Мечокът гризли ще изчака реда си – каза ù Бриана.
– Ти ‘се ше си на второ място след тея момичета, дори след кат’ се ожените, Гаред! – извика Рен и предизвика гръмкия смях на приятелите си, които заудряха по масата. Момичетата не им обърнаха внимание, разпериха полите си и седнаха на тревата, далеч от увеличаващия се шум от възрастните, които източваха буре след буре.
– Гаред ще го слуша това доста време – изсмя се Бриана. – Рен се обзаложи на пет клати, че твоето мило няма да те целуне преди залез, още по-малко да те обара.