Защитения
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-994
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Защитения». Краткое содержание книги:
Единадесетгодишният Арлен живее с родителите си в малък чифлик, на половин ден път от изолираното селце Потока на Тибит. Щом се спусне мрак над света, от земята се издига зловеща мъгла, която обещава сурова смърт за всеки, достатъчно глупав да застане на пътя й. Гладните ядрони – демони, които не могат да бъдат ранени от оръжията на смъртните – се материализират от изпаренията и тръгват на лов за човешка плът.
Залезе ли слънцето, хората остават без друг избор, освен да потърсят убежище в магии и заклинания и да се молят да издържат до сутринта, когато съществата ще се разпаднат отново. Животът на Арлен бива разбит от демонска чума, но в мъката си той успява да осъзнае, че страхът, а не демоните, осакатява човечеството. Вярата, че животът не се изчерпва единствено с постоянен страх, го кара да изостави сигурността на дома си, за да открие нов път.
– Гаред – викна Лийша. – Веднага го остави на земята!
Гаред погледна към Лийша, после отново към Джона. Очите му се стрелнаха към приятелите му и след това пак към нея. Пусна го и Джона се срина на земята. Бързо се изправи на крака и избяга. Бриана и Сайра се разкискаха, но Лийша ги накара да млъкнат с един поглед, преди да се върне към Гаред.
– Какво по ядроните ти става? – попита Лийша.
Гаред сведе очи.
– Съжалявам – каза той. – Просто таковата... Ами, дума не съм ти казал цял ден и явно съм се ядосал, кат’ те видях да му говориш.
– О, Гаред – Лийша докосна бузата му, – не е нужно да ревнуваш. За мен няма друг освен теб.
– Наистина ли? – попита Гаред.
– Ще се извиниш ли на Джона? – попита Лийша.
– Да – обеща Гаред.
– Тогава, да, наистина – отвърна Лийша. – Сега се върни обратно на масата. След малко ще дойда при теб.
Тя го целуна, Гаред се ухили широко и отпраши.
– Това ми изглежда, като да дресираш мечка – замисли се Бриана.
– Мечка, която току-що е станала от трънлив храст – каза Сайра.
– Оставете го на мира – отвърна Лийша. – Гаред не иска никому да стори зло. Просто е по-силен отколкото е добре за него, пък и е малко...
– Задръстен? – предложи Бриана.
– Бавен? – помогна Сайра.
– Глупав? – подсказа Мейри.
Лийша замахна към тях и всичките се разсмяха.
Гаред дойде заедно със Стийв да поседне при семейството на Лийша и покровителствено се настани до приятелката си. Тя копнееше да усети ръцете му върху себе си, но макар че бяха обещани един на друг, не беше прилично, докато тя не навършеше достатъчно години и годежът им не бе официализиран от пастира. Дори и тогава невинните допири и целувки чертаеха границата на позоволеното до настъпването на първата им брачна нощ.
И все пак Лийша даваше на Гаред да я целува, когато оставаха сами, но не стигаше по-далеч, независимо какво казваше Бриана. Искаше да спази традицията, така че първата им брачна нощ да бъде нещо специално, което ще запомнят завинаги.
Но, разбира се, и случаят с Клариса, която обичаше танците и задявките, трябваше да се има предвид. Тя научи Лийша и приятелките ù да танцуват рил и вплиташе цветя в косите им. Като едно изключително красиво момиче, Клариса имаше достатъчно ухажори, от които да си избира.
Синът ù обаче вече ставаше на три, а нито един мъж в Хралупата на дърваря не искаше да го припознае за свой. Поради това всички смятаха, че бащата е женен мъж, а през месеците, в които коремът ù наедряваше, ни една проповед на пастир Майкъл не мина без той да ù напомни как именно грехове като нейния дават сила на Напастта, изпратена от Създателя.
– Демоните отвън са ехо на демоните отвътре – казваше той.
Много хора обичаха Клариса, но след случилото се селото бързо се отрече от нея. Жените я отбягваха и си шушукаха зад гърба ù, а мъжете отказваха да срещат погледа ù, когато съпругите им бяха наоколо, и правеха нецензурни коментари, когато не бяха край тях.
Скоро след като спря да кърми момчето си, Клариса замина. Тръгна заедно с един вестоносец, който отиваше към Крепостта Райзън, и никога повече не се върна. Тя липсваше на Лийша.
– Чудя се какво ли е искала Бруна, когато е изпратила Джона – каза Лийша.
– Мразя го тоя дребен изтърсак – изръмжа Гаред. – Всеки път кат’ те погледне и знам, че си те представя като своя съпруга.
– Какво те интересува – попита Лийша, – след като всичко това е във въображението му?
– Няма да те деля, ако ще да е и в мечтите на другите мъже – каза Гаред и сложи гигантската си ръка върху нейната под масата. Лийша въздъхна и се облегна на него. Бруна можеше да почака.
В този момент Смит се изправи на омекнали от бирата крака и удари глинената си халба в масата.
– Хора! Моля за вашето внимание!
Жена му, Стефни, му помогна да се изправи на пейката, като подкрепяше олюляващото му се тяло. Тълпата утихна и Смит прочисти гърлото си. Може и да мразеше да дава заповеди, но произнасянето на речи със сигурност му допадаше.
– Най-лошите времена разкриват най-доброто в нас – започна той. – Но тъкмо в тез времена показваме на Създателя своя характер. Показваме, че сме се поправили и че сме достойни да ни изпрати Избавителя, който ще спре Напастта. Показваме, че нощното зло не може да отнеме семейното ни задружие.
– Защото точно това е Хралупата на дърваря – продължи Смит, – едно семейство. О, да, караме се и се бием, и си играем на наши и ваши, но когато дойдат ядроните, виждаме тез семейни връзки като нишките на тъкачен стан, които връзват всички ни заедно. Каквито и да са различията ни, никой не е бил изоставен зарадия тях.