Защитения
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-994
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Защитения». Краткое содержание книги:
Единадесетгодишният Арлен живее с родителите си в малък чифлик, на половин ден път от изолираното селце Потока на Тибит. Щом се спусне мрак над света, от земята се издига зловеща мъгла, която обещава сурова смърт за всеки, достатъчно глупав да застане на пътя й. Гладните ядрони – демони, които не могат да бъдат ранени от оръжията на смъртните – се материализират от изпаренията и тръгват на лов за човешка плът.
Залезе ли слънцето, хората остават без друг избор, освен да потърсят убежище в магии и заклинания и да се молят да издържат до сутринта, когато съществата ще се разпаднат отново. Животът на Арлен бива разбит от демонска чума, но в мъката си той успява да осъзнае, че страхът, а не демоните, осакатява човечеството. Вярата, че животът не се изчерпва единствено с постоянен страх, го кара да изостави сигурността на дома си, за да открие нов път.
Лийша се канеше да зададе нов въпрос, когато Гаред се върна. Бруна ù махна към огнището и Лийша запали огъня, като сложи котлето над него. Скоро водата кипна, Бруна посегна в един от многото джобове на робата си и сложи в своята чаша от специалната смес, а в тези на Лийша и Гаред – чай. Ръцете ù бяха бързи, но Лийша все пак забеляза как старата жена пуска нещо допълнително в чашата на Гаред.
Наля водата и всички засърбаха в неудобно мълчание. Гаред набързо изпи своя и скоро започна да потрива лицето си. Миг по-късно се килна настрани и заспа.
– Ти сложи нещо в чая му – обвини я Лийша.
Старата жена се изкикоти.
– Смола от тъпчиплевел и прашец от небесниче – каза тя. – Всяко от тях с много приложения поотделно, но заедно само щипка може да приспи бик.
– Но защо? – попита Лийша.
Бруна се усмихна, но гледката беше зловеща.
– Наречи го наглеждане – каза тя. – Обещани или не, не можеш да имаш доверие на едно момче на петнайсет лета с младо момиче наоколо през нощта.
– Тогава защо го остави да дойде? – попита Лийша.
Бруна поклати глава.
– Казах на баща ти да не се жени за тази вещица, но тя си поклати вимето пред него и го омая – въздъхна тя. – Както се бяха напили, Стийв и майка ти ще го направят, независимо кой е в къщата – каза тя. – Но това не значи, че Гаред трябва да ги чуе. Момчетата на неговата възраст и без това са достатъчно проклети.
Лийша се ококори.
– Майка ми никога не би... !
– Внимавай да не довършиш това изречение, момиче – сряза я Бруна. – Създателят ненавижда лъжците.
Лийша изпусна въздуха. Знаеше каква е Илона.
– Гаред обаче не е такъв – каза тя.
Бруна изсумтя.
– Ти бабувай на цяло село и после ми говори.
– Това нямаше да има никакво значение, ако вече бях разцъфтяла – каза Лийша. – Тогава аз и Гаред щяхме да сме женени и щях да правя за него всичко, което една съпруга би трябвало да прави!
– Нямаш търпение, а? – каза Бруна, ухилена страховито. – То не е неприятна работа, признавам. Мъжете имат повече предназначения от това да размахват секири и да носят тежки неща.
– Защо се бави толкова? – попита Лийша. – Сайра и Мейри почервениха чаршафите си на дванайстото си лято, а това за мен е тринайсто! Какво не ми е наред?
– Нищо – каза Бруна. – Всяко момиче прокървява, когато си ù дойде времето. Може да чакаш още година, че и повече.
– Година! – възкликна Лийша.
– Не бързай толкова да си загърбиш детството, момиче – каза Бруна. – Когато го изгубиш, ще разбереш, че ти липсва. Светът е много повече от това да лежиш под мъж и да му раждаш бебетата.
– Но какво друго би могло да се сравни с това? – попита Лийша.
Бруна посочи към лавицата.
– Избери си книга – каза тя. – Която и да е. Донеси я тук и ще ти покажа какво друго може да ти предложи светът.
Пета глава
Претъпкан дом
319 СЗ
Лийша се сепна от сън, когато старият петел на Бруна извести с кукуригането си утрото. Тя потри лице и усети отпечатъка на книгата върху бузата си. Гаред и Бруна все още спяха непробудно. Билкарката се унесе доста рано, но въпреки собствената си умора, Лийша продължи да чете до късно през нощта. Преди си мислеше, че билкарството е само наместване на кости и израждане на бебета. Но то беше много повече. Билкарите изучаваха целият природен свят, като търсеха начини да комбинират многобройните дарове на Създателя в полза на Неговите деца.
Лийша взе панделката, която държеше косата ù назад, положи я върху страницата и затвори книгата точно толкова почтително, колкото ако затваряше Канона. Изправи се и се изтегна, сложи нови дърва в огъня и разбърка въглените докато получи пламък. Сложи котлето отгоре и отиде да разтърси Гаред.
– Събуди се, поспаланко – каза тя с тих глас. Гаред само изръмжа. Каквото и да му беше дала Бруна, със сигурност беше силно. Тя го разтресе още по-здраво и той замахна към нея, все още със затворени очи.
– Ставай или няма да има закуска за теб – каза през смях Лийша и го ритна.
Гаред изръмжа отново и клепачите му се открехнаха. Когато Лийша замахна с крак за втори път, той се пресегна, хвана я за крака и я дръпна върху себе си, а тя само леко изскимтя.
Той се претърколи върху нея, огради я със здравите си ръце и Лийша се разкиска от целувките му.
– Стига де – каза тя, докато го удряше на игра, – ще събудиш Бруна.
– И какво ако го направя? – попита Гаред. – Старицата е на сто години и е сляпа като къртица.
– Старицата все още се радва на остър слух – каза Бруна и отвори едно от млечно-белите си очи. Гаред изпищя и буквално изхвърча назад, колкото далеч от Лийша, толкова и от Бруна.