Защитения
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-994
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Защитения». Краткое содержание книги:
Единадесетгодишният Арлен живее с родителите си в малък чифлик, на половин ден път от изолираното селце Потока на Тибит. Щом се спусне мрак над света, от земята се издига зловеща мъгла, която обещава сурова смърт за всеки, достатъчно глупав да застане на пътя й. Гладните ядрони – демони, които не могат да бъдат ранени от оръжията на смъртните – се материализират от изпаренията и тръгват на лов за човешка плът.
Залезе ли слънцето, хората остават без друг избор, освен да потърсят убежище в магии и заклинания и да се молят да издържат до сутринта, когато съществата ще се разпаднат отново. Животът на Арлен бива разбит от демонска чума, но в мъката си той успява да осъзнае, че страхът, а не демоните, осакатява човечеството. Вярата, че животът не се изчерпва единствено с постоянен страх, го кара да изостави сигурността на дома си, за да открие нов път.
Едва шестнадесетгодишна, тя от две години вече беше вдовица, но не ù липсваха обожатели. Казваше, че това е така, защото владее хватките на съпругата. Живееше с баща си и двамата си по-големи братя дървосекачи, и беше като майка за всичките.
– Аз не каня всяко случайно момче да ме опипва, като някои други хора – каза Лийша и по лицето на Бриана се изписа фалшиво възмущение.
– Бих дала на Гаред да ме опипва, ако му бях обещана – каза Сайра. Тя беше на петнадесет, с късо подстригана кафява коса и лунички по катеричите си бузи. Миналата година беше обещана на едно момче, но ядроните отнеха него и баща му в една нощ.
– Ще ми се да бях обещана – оплака се Мейри. Тя беше мършава, на четиринадесет, с изпито лице и дълъг нос. Беше разцъфтяла отдавна, но въпреки усилията на родителите ù, все още не беше обещана. Илона я наричаше плашило. „Никой мъж не би поискал да сложи дете между тези две кокалести бедра – беше ù се подиграла веднъж тя – да не би плашилото да се счупи на две, когато бебето тръгне да излиза”.
– Скоро и това ще стане – каза ù Лийша. Тя беше най-малката от групата, на тринадесет, но останалите сякаш се събираха около нея. Илона казваше, че това е защото е по-красива и с повече пари от тях, но Лийша не вярваше, че приятелите ù биха могли да са толкова дребнави.
– Наистина ли наби Дарси с пръчка? – попита Мейри.
– Не стана така – отвърна Лийша. – Дарси направи някаква грешка и Бруна я заудря с тоягата си. Дарси се опита да се отдръпне и се спъна в мен. Двете паднахме и Бруна продължи да я налага, докато не избяга.
– Ако мене ме беше ударила с тояга, така щех да я перна – каза ù Бриана. – Тате казва, че Бруна е вещица и се праска с демони през нощта в колибката си.
– Това са отвратителни глупости! – отвърна рязко Лийша.
– Тогава що живее толкова далеч от града? – настоя Сайра. – И как така е още жива, след като внуците ù са мъртви от старост?
– Защото е билкарка – отвърна Лийша, – а билки в центъра на града трудно ще откриеш. Днес ù помогнах и беше невероятно. Мислех си, че половината от хората, които ù носят, са прекалено зле, за да оцелеят, но тя ги спаси всичките до един.
– Видя ли я да им прави магии? – попита Мейри въодушевено.
– Тя не е вещица! – каза Лийша. – Направи всичко това с билки, ножове и конец.
– Ряза ли хора? – каза Мейри с погнуса.
– Вещица – продължи Бриана. Сайра кимна.
Лийша им хвърли на всичките по един сърдит поглед и те замлъкнаха. – Тя не обикаляше просто така, за да реже хора – каза Лийша. – Тя ги лекуваше. Беше... не мога да го обясня, колкото и стара да е, не спря да работи, докато не се погрижи за всички. Сякаш само волята ù даваше сили да продължава. Срина се едва когато излекува и последния.
– И тогава ти я спаси? – попита Мейри.
Лийша кимна.
– Даде ми лека точно преди да започне кашлицата. Наистина, всичко, което направих, беше да го сваря. Държах я, докато не спря да кашля и тогава ни откриха останалите.
– Да не си я пипала? – Бриана направи физиономия. – Бас държа, че е смърдяла на вкиснало мляко и плевели.
– Създателю! – извика Лийша. – Днес Бруна спаси дузина животи, а всичко, което правите вие, е да се подигравате!
– Майко мила – скастри я Бриана с насмешка, – Лийша спасява старицата и изведнъж циците ù надраснаха корсета.
Лийша се намръщи. От своите приятелки тя се развиваше последна и гърдите ù, или липсата им, ù бяха болезнена тема.
– Преди и ти говореше същите неща за нея, Лийш – каза Сайра.
– Е да, ама вече не ги говоря – отвърна Лийша. – Може и да е зла старица, но заслужава по-добро отношение.
Точно тогава послушник Джона отиде при тях. Беше на седемнадесет, но прекалено дребен и слаб, за да върти брадва или да дърпа трион. Джона прекарваше по-голямата част от дните си в записване и четене на писмата на неграмотните от селото, а те бяха почти всички. Лийша, едно от малкото деца, които можеха да четат, често се отбиваше при него, за да вземе книги назаем от колекцията на пастир Майкъл.
– Нося съобщение от Бруна – каза той на Лийша. – Тя би искала...
Думите му спряха, защото една ръка го дръпна назад. Джона беше с две години по-голям, но Гаред го завъртя като хартиена кукла, като хвана робата му и го дръпна толкова близо, че носовете им се допряха.
– Вече съм те предупреждавал за приказките с тея дет’ не са ти обещани – изръмжа Гаред.
– Не си приказвах! – възрази Джона, докато краката му заритаха на два сантиметра от земята. – Аз просто...!