Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
Райм му каза да продължава. Обърна очи отново към кокала:
- Мел, кога е било заколено животното?
Купър погледна няколко частички от костта под електронния микроскоп.
- Има съвсем малко бактерии. Сърничката наскоро е попаднала под ножа. Или кокалът е бил изваден от фризера преди не повече от осем часа.
- Значи убиецът го е купил съвсем наскоро.
- Или го е държал замразен в хладилника - предположи Селито.
- He - отсече Купър. - Не е бил замразяван. Няма следи от нараняване на тъканта от ледени кристалчета. Няма следи и от обезводняване - в съвременните фризери продуктите губят вода.
- Добра следа - установи Райм. - Да поработим още върху нея.
Сакс се изсмя:
- Да „поработим“ ли? Да не искаш да кажеш, че трябва да се обадим до всички бакалии в града, за да разберем кой е продавал телешки кокали вчера?
- Не - поправи я Райм. - През последните два дена.
- Да извикам ли братята Харди?
- Остави ги да си вършат работата. Обади се на Ема, ако още е на линия. Ако не я намериш, свържи се с останалите диспечерки и ги накарай да работят извънредно. Дай ѝ списък на веригите за хранителни магазини в града. Сигурен съм, че нашият човек не пазарува за четиричленно семейство, така че нека Ема се ограничи само с клиентите, закупили не повече от пет неща.
- Няма ли да ни трябва прокурорска заповед? - изказа опасенията си Банкс.
- Ако някой вземе да недоволства, ще издействаме прокурорска заповед - отвърна Селито. - Нека пробваме без. Кой знае. Някои съвестни граждани може да окажат съдействие. Чувал съм, че има и такива случаи.
- Но откъде в бакалиите ще знаят кой е купил кокалите? - запита Сакс.
Вече не беше толкова незаинтересована от разговора. В гласа ѝ се усещаше нотка на раздразнение. Райм се запита дали и тя не чувства това, което често гнетеше и самия него - тежкото бреме на уликите. Основният проблем на криминолога не е липсата на веществени доказателства, а твърде голямото им изобилие.
- По касовите бележки - отвърна Райм. - Записват всяка покупка на компютър. За рекламации и отчитане на продажбите. Давай, Банкс. Виждам, че имаш нещо наум. Говори смело. Този път няма да те заточа в Сибир.
- Ами, само в супермаркетите разполагат с компютри, сър. Има стотици частни магазинчета, в които не държат отчет за покупките.
- Добро възражение. Но аз не смятам, че нашият човек ще иде в малък магазин. За него най-важна е анонимността. Ще предпочете да пазарува в супермаркет. За да остане незабелязан сред тълпата.
Селито се обади в „Комуникации“ и обясни на Ема какво да прави.
Райм се обърна към Купър:
- Сега да осветим целофана с поляризирана светлина.
Техникът постави миниатюрното парченце под поляризиращия микроскоп, след това монтира фотоапарата „Полароид“ на окуляра и снима. Извади цветна снимка - дъга, пресечена от сиви линии. Райм я огледа. Тази картина сама за себе си не говореше нищо, но ако се сравнеше с други, получени от различни видове целофан, щеше да покаже дали парчето принадлежи към някой от тях.
Внезапно на Райм му дойде нещо на ум:
- Лон, извикай десетина полицаи от Силите за бързо реагиране. Веднага.
- Тук ли? - изненада се Селито.
- Трябва да свършим една малка работа.
- Сигурен ли си?
- Да! Да се явят веднага!
- Добре.
Селито кимна на Банкс, който веднага се обади на Хауман.
- Сега да видим последната улика - космите.
Купър разбута снопчето с една стъклена пръчица, после постави няколко под фазово-контрастния микроскоп. Този апарат изпраща към обекта на изследване два светлинни лъча, които се разминават по фаза. Така върху обекта се очертават светли и засенчени области.
- Не са човешки - отбеляза Купър, - веднага си личи. От някакво животно са.
- Какво? Куче?
- Или от теле? - предположи ентусиазирано Банкс.
- Огледай люспиците - каза Райм, като имаше предвид микроскопичните пластинки, които изграждат външния слой на косъма.
Купър натисна няколко клавиша и след секунди на монитора на компютъра му се появиха малки картинки на различни люспести пръчки.
- Това го имам благодарение на теб, Линкълн. Помниш ли, когато събираше пробите?
Като началник на ЦСО Райм бе събрал голям набор от микроснимки на различни косми.
- Спомням си, Мел. Но когато за последен път ги видях, бяха в папки. Как си ги вкарал в компютъра?