Слейд
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Слейд». Краткое содержание книги:
Триша се разсмя и тръгна към храсталака, където смяташе да се уедини.
— Не, благодаря. Така съм си добре.
Младата жена бързо свърши естествените си нужди, след това свали ризата и скъсания си сутиен. Стоеше гола в сенките, когато шокът от преживяното я удари изведнъж. Погледна наранените си китки и сълзи напълниха очите й. Ударените устни и бузата й пулсираха от болката и пареха. Чувстваше се много, много омърсена. Бил я бе докосвал и само при мисълта за това, което искаше да направи с тялото й, й се доповръща.
Приседна и опита да отвори бутилката. Нямаше достатъчно сили да развърти капачката, треперенето на ръцете й също не й помагаше. Изстена тихо и с усилие потисна напиращия плач, прегърна тялото си и се взря безпомощно в бутилката.
— Док? — Гласът на Слейд дойде отдясно, зад нея. Тя не помръдна. Сви се и остана с гръб към него. Не желаеше да му показва своята слабост, защото си спомняше, че той мрази сълзите. Знаеше, че ако надникне в очите й, веднага ще разбере колко близо е до срив. — Намерих ти дрехи — каза й нежно, докато се приближаваше.
Младата жена обгърна тялото си още по-здраво. Желанието й да се разплаче нарасна. През последните двадесет и четири часа й се бяха случили твърде много събития. Нямаше навик хората да я преследват, за да я убият, и мъже да я нападат.
— Триша? — Слейд приклекна зад нея и я прегърна. — Всичко е наред, сладурче. Аз съм тук. Ти трепериш.
Горещи сълзи се застичаха по страните й. Чу го да проклина. После седна на земята и я придърпа в обятията си. Тя не го погледна. Обви ръце около врата му, притисна се в него и зарови лице в гърдите му. Той я прегърна по-силно и зарови пръсти в косата й. После я привлече по-плътно до себе си и постави брадичка върху главата й.
— Ти беше много силна — изхриптя тихо. — Опитах се да ти отвлека вниманието с приказки, но ти дойде твърде много, нали?
Тя кимна срещу гърдите му.
— Ти мразиш сълзите. Съжалявам.
Ръката му спря да гали косата й, въздъхна.
— Не мразя твоите сълзи. Не се извинявай. Имаш право да плачеш, тези два дни бяха наистина много тежки. Толкова съжалявам, че те оставих тук. Ако знаех, че онзи ще постъпи така с теб, щях най-напред него да убия, но сгреших. Бях сигурен, че тук си в по-голяма безопасност, докато се върна. Убеден бях, че те имат нужда от теб, за да окажеш помощ на член от екипа им, и затова няма да ти сторят нищо лошо.
— Вината не е твоя. — Триша избърса сълзите с опакото на ръката си. — Ти ме спаси. Благодаря ти, Слейд. Знам, че не беше длъжен, но рискува живота си, като се би с този човек. И го уби. Уби всички, за да ме спасиш.
Той прокара отново пръсти през косата й.
— Ти си моя, док. Ще се боря с всеки, за да си те върна и ще убия всеки мъж, който те докосне.
Думите му я изненадаха. Тя вдигна глава и се вгледа в Слейд. Сините му очи срещнаха погледа й и я смутиха.
— Аз съм твоя? Какво означава това?
Младият мъж се поколеба.
— Сега не му е времето, разбра ли? Ще водим този разговор по-късно, като сме си у дома. Позволи ми да ти помогна да се почистиш. После ще ядем, ще съберем необходимите ни вещи и се махаме оттук. Надявам се до утре да сме се прибрали в Хоумленд.
Триша продължаваше да се взира в него.
— Добре. — Искаше й се да му зададе най-малко сто въпроса, но се отказа. Засега.
Негова? Сърцето й заби лудо. Не би имала нищо против да принадлежи на Слейд. Ни най-малко.
Ръката му се измъкна от косата й.
— Изправи се, ще ти помогна да се измиеш. След това ще се поразмърдаме. Нямам желание повече да се мотаем наоколо. Лагерът е известен на техните хора, освен това мразя миризмата им. Вонята им се носи наоколо.
Помогна й да се изправи, тъй като все още бе нестабилна. Намокри ризата си и започна да трие кожата на гърба й. Триша повдигна косата си, за да не му пречи. Ръцете му бяха много нежни, докато я почистваше. После й каза да се обърне с лице към него. Срещна твърдия му взор. Стоеше гола и го наблюдаваше как бавно прокарва поглед по тялото й. Устата му се сви в мрачна линия. Изглеждаше бесен. Сълзите й заплашиха да прелеят и тя примига, за да ги задържи.
— Защо се сърдиш?
Очите му срещнаха нейните.
— Никой няма право да те докосва по начина, по който онзи го направи. Имаш синини и аз съм разярен. Всеки, който наруши красотата ти, ме вбесява. Не си ме разстроила ти. Просто съм ядосан, че не бях в състояние да те защитя по-добре.
Тя го разбра. Слейд изми ръцете и раменете й, но се поколеба, когато стигна до гърдите й. После бързо и старателно ги изтри. Тялото й реагира на водата и въздуха и зърната й настръхнаха. Младият мъж изръмжа и падна на колене пред нея.