Светът е пълен с чудеса
- Автор: Парсонс Тони
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светът е пълен с чудеса». Краткое содержание книги:
Джесика влезе в „Майчинството от А до Я“ с притеснение и гордост.
Из магазина бавно се разхождаха жени в различен стадий на бременността и разглеждаха дрехите за бременни — комбат панталони с огромни платки отпред, ластични колани, туники на цветя, строги черни офис панталони, също с онези ластични колани. Различни дрехи за бременни за различен стил на живот и различни бъдещи майки.
Жените от време на време поглаждаха покровителствено издутите си кореми, жест, който Джесика също правеше несъзнателно — тайното ръкостискане на бременните.
„Майчинството от А до Я“ се различаваше от другите магазини. Тук нямаше отегчени съпрузи и гаджета, които да чакат и да въздишат. Никой не бързаше за никъде. Жените като че ли разполагаха с цялото време на света. От време на време си разменяха по някоя приказка с продавачките и разговорите им бяха смесица от банални и много важни неща. „Имате ли от тези панталони с джобовете в каки и в зелено? О, терминът ми е следващия месец.“ Джесика не можеше да престане да се усмихва на себе си. Защото мястото й беше тук.
Избра от щендера розова рокля на цветя. Забеляза, че много от дрехите не се различават от тези, които младите свободни жени биха облекли, отивайки в някой бар или клуб. Вероятно ставаха за Меган, но не и за нея. Ала розовата рокля на цветя отговаряше изцяло на представата на Джесика за рокля за бременни.
— Красива е, нали? — попита продавачката.
Джесика се усмихна.
— Страхотна е.
— Няма причина да не изглеждате изискана и секси през бременността. „Майчинството от А до Я“ има за цел да ви помогне да показвате с гордост корема си.
Джесика погледна към своя.
— Не се тревожете — усмихна се продавачката. — Коремът ще порасне, уверявам ви. Предполагам, че сте в третия месец, нали?
— Всъщност още не.
— Искате ли да я пробвате?
Защо не? Джесика вече беше член на клуба. И макар че нормалните й дрехи все още й ставаха, нямаше причина да не започне да подготвя гардероба си за идните месеци. Тя винаги малко избързваше.
Напусна работа, за да стане майка — още преди да е забременяла. Разтръби за бременността си, преди да е влязла в третия месец. А сега си купуваше дрехи за бременни, когато все още се побираше в десети размер. И това само защото не можеше да чака, нямаше търпение да прегърне бебето си, да създаде истинско семейство, отново да води нормален живот.
Беше в пробната, все още със собствените си дрехи, когато почувства нещо мокро в обувките си. Не разбираше. Мокрота в обувките. Заради това не се сети, че кърви. Защото единственото усещане бе за мокрота в обувките.
С нарастващо усещане за страх Джесика започна да се съблича и тогава видя кръвта. Толкова много кръв. По ръцете й, по още неплатената рокля. Обхвана я паника.
Цялата тази кръв, мокрота в обувките и роклята на цветя още в ръцете й, напръскана неизвестно как с кръв.
Моето хубаво бебе!
Глава 10
Отпърво си помисли, че това беше съпругата му.
Имаше нещо в очертанията на лицето й, в разстоянието между очите й, което за момент го накара да си помисли: „Това е тя.“
От другия край на болничния коридор беше лесно да сбъркаш при опънатите от лудото шофиране нерви и неотложната нужда да я види. Но беше една от сестрите й. Меган. Отпиваше от чашата с кафе, което не искаше. Чакаше го. Вдигна очи, когато той се забърза към нея.
— Тя добре ли е? Добре ли е?
— Паоло, Джесика ще се оправи. Само че е получила голям кръвоизлив. Налага се да й направят кюртаж.
Той се мъчеше да я разбере. Как можеше да се случи?
— Това е стандартна процедура. Елементарна. Кюртажът е кратка операция. Нищо опасно. Изчистване.
— Но тя ще се оправи?
— Да, Паоло. Гарантирам ти, че ще се оправи.
— Ще му стане ли нещо на бебето?
Меган се вторачи в него и си пое дъх.
— Паоло… Джесика загуби бебето.
— Какво?
— Джесика направи спонтанен аборт.
— Спонтанен аборт? — Той поклати глава, извърна очи, без да може да проумее. — Нашето бебе го няма?
— Много съжалявам.
— Но ще й направят операцията, нали?
— Кюртажът е само… той е да се почисти матката. Ние… те… не трябва да оставят нищо в Джесика. Защото може да причини инфекция. Ще изчакаме няколко часа, докато може да й се направи упойка.
Паоло се разпадаше пред очите й.
— Изгубили сме бебето?