Светът е пълен с чудеса
- Автор: Парсонс Тони
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светът е пълен с чудеса». Краткое содержание книги:
Но една от тяхната група на пълни отличници и свръхамбициозни братя и сестри — бременна? Досега не бяха чували за подобно нещо.
— Мисля, че всичко ще се нареди — обясни Меган с престорена увереност, докато се усмихваше. — Бебето ще се роди в края на стажа, така че най-вероятно ще кърмя на изпита и макар че бащата не влиза в сметките, мисля, че ще се справя. Разбирате.
Не знаеха какво да кажат.
Бяха стигнали дотук, бяха се трудили усилено и видели какво ли не, а сега се бореха да избутат последната година преди придобиването на правоспособност. И бебе за капак? Бебе сега? Струваше им се ненормално — все едно изтощен маратонец да влезе на стадиона със залитане и да реши да премине финалната отсечка на ръце.
Младите лекари мълчаливо гледаха Меган, без да я поздравят, нито да изкажат съжаление. Бяха видели какви ли не странни картинки в държавните болници — но това? Сякаш не й вярваха. Меган огледа тези лица с различен цвят на кожата, но с еднакво изражение. „Шегуваш се, нали?“
Знаеше как се чувстват.
Понякога тя самата не можеше да повярва.
— Всичко се променя, щом родят — оплака се Майкъл. — Не само телата им — макар че и този момент го има, — но и целият им светоглед. — Той пресуши бирата си и даде знак на бармана за още една. Барманът не реагира. — Бебето се превръща в център на вниманието им. А мъжът едва се вижда на радара.
Бяха в една кръчма на две крачки от Холоуей Роуд. Близо до работата им, но за пръв път я посещаваха. И двамата не бяха любители на алкохола. „В италианския няма дума за «алкохолик»“ — казваше баща им, когато английските им приятели започнаха да пускат бирени коремчета към трийсетте, освен това и двамата предпочитаха да бъдат някъде другаде. Само че Майкъл изобщо не искаше да се прибира. Не че тук се чувстваше по-добре.
— Мислиш ли, че и с мама е било така? — попита Паоло. — Че е загубила интерес към баща ни?
Майкъл го изгледа.
— Не говори така за мама!
— Просто разсъждавам. За мен винаги е била пример за майка — Паоло се усмихна при спомена. — Готвеше и ни командваше, такива неща.
Майкъл също се усмихна.
— Да, много я биваше. Биваше я да бъде майка.
— Може и да се е променила. Може би, когато сме се родили, сме станали най-важното нещо в живота й. И може би татко е бил доволен. Винаги са изглеждали щастливи заедно, нали? По-щастливи от днешните двойки.
— В днешно време е различно. Мъжете като нашия старец ухажваха първото момиче, в което се влюбеха, оженваха се и туй то. На работа и вкъщи и никакво заиграване през останалото време. Сега сме подложени на какви ли не изкушения. Сега има много жени, които харесват секса не по-малко от мъжете. Докато не се ожениш за тях.
Паоло наблюдаваше брат си, който гледаше унило в полумрака на „Плъха и тромпета“, и си помисли колко близък го чувства и колко много все още го е грижа за този мъж. Колко много го обича.
— Нека да изясним нещо — започна Паоло. — Всъщност вината не е твоя, че чукаше Джинджър отзад. Жена ти е виновна за всичко.
— Говори по-тихо, моля те. — Майкъл се огледа наоколо като престъпник. — Само казвам, че се променят. Голямата разлика е не да живеете отделно или заедно. Не да си женен или ерген. Голямата разлика е да сте само двамата или с дете — отбранително го изгледа Майкъл. — Обичам дъщеря си, не бих могъл да я обичам повече.
Паоло постави длан върху ръката на брат си.
— Известно ми е. Така че престани да си вадиш онази работа навън. Нали не искаш да стигнеш до развод? Не искаш Клои да израсне без теб. Искаш един ден и тя да създаде семейство като на нашите родители, нали? Здраво семейство.
— Няма вече такива семейства.
— Само че е лудост да зарежеш семейството си заради едно бързо чукане. Безумие! Ти обичаш семейството си, Майк, и не искаш да го загубиш.
— Джинджър е много специална.
— Е, всички са много специални, когато те тресне хормонът, Майкъл. Само че това преминава, не е ли така? Това желание. Тази страст. Този… не знам — глад. Изчезва. Знаеш го по-добре от мен, имал си толкова момичета. Но с Наоко имате нещо, върху което можете да изградите живота си.
Майкъл оброни глава.
— Обичам Наоко. Обичам и Клои, но откакто се роди, се питам: как можеш да имаш толкова любов в живота си и толкова малко радост?