Светът е пълен с чудеса
- Автор: Парсонс Тони
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светът е пълен с чудеса». Краткое содержание книги:
— Такава ли е представата ти за радост? Секс без чувства с една всъщност непозната жена?
— Ами все е някакво начало.
— Глупаво копеле! Предполага се, че жена ти е тази, която има следродилна депресия, не ти!
Паоло си мислеше, че с него, Джесика и детето им ще е по-различно.
„Нямам нищо против безсънните нощи, никненето на зъби, смяната на пелени и каквото там друго се налага. И дори нямам нищо против, ако бебето се превърне в най-важното нещо в живота на жена ми и правим секс по план. Искам тя да обича нашето бебе така силно. Едно бебе заслужава да е по-обичано от мен.
Онова, което става с Майкъл, Наоко и Клои никога няма да се случи с нас. Ние ще сме добре. Само да минат тези девет месеца! Само това.“
После остави брат си в потискащата кръчма и се прибра вкъщи при бременната си съпруга, нежно допря ухо до плоския й корем и това беше най-хубавото нещо на света — двамата усмихнати, изпълнени с неподправена радост, ослушващи се за недоловимите сърдечни тонове, в очакване, на какъвто и да е сигнал от центъра на вселената.
Четиринайсета седмица, мислеше си Меган, докато повдигаше с усилие изморените си крака надолу по стъпалата от кабинета. Чуваше как един мъж с бръсната глава крещеше на жената на регистратурата, че знае правата си.
Четиринайсета седмица, мислеше си тя, опипвайки леко корема си — успокоителен жест, макар че нямаше представа дали иска да успокои бебето или себе си. Коремът й беше започнал да личи. Дрехите й отесняха. Бебето се учеше да смуче палеца си. Наистина се случваше.
В кабинета имаше диплянка за бъдещи майки със заглавие „Първото тримесечие“, пълна с полезни съвети за бременни жени с идеално подреден живот.
Включи партньора си. Опитай се да поспиваш малко през деня. Не се противи на изтощението. Купи си удобен сутиен за бременни. Накарай партньора си да ти направи релаксиращ масаж. Плувай редовно. Разговаряй с партньора си. Не страдай мълчаливо.
Меган често преглеждаше диплянката, когато искаше да се посмее хубавичко.
— Меган?
Беше Уил, притеснен, и първоначално тя изпита абсурдното удоволствие да го види. Включи партньора си. Накарай партньора си да ти направи релаксиращ масаж. Но Уил вече не й беше партньор и не бе баща на детето й. Беше й изпратил порой от съобщения по мобилния, които бе изтрила, без да прочете. Какво имаше да се обсъжда? И все пак изпитваше сладко-горчивото съжаление за пътя, който не беше поела.
Ако той можеше да обича само нея, още щяха да са заедно. Вероятно един ден щяха да се оженят и накрая да си народят сладки дечица, които щяха да прекарват неделите с обожаващите ги баба и дядо в предградието „Хампстед Гардън“. А сега дори не искаше да погледне съобщенията му. Колко бързаме да забравим онези, които сме обичали!
— Изглеждаш добре, Меган.
Бяха толкова близки. Затова се зарадва да го види. Съмняваше се, че някога ще бъде толкова близка с друг мъж. Бяха разполагали с цялото златно, безгрижно време през студентските си години. Нощи, в които бяха разговаряли с часове, разголвали душата си и споделяли най-съкровените си тайни и истории. Нощи, през които не си лягаха, защото не можеха да се разделят. Нощи, когато пиеха, пушеха и наблюдаваха изгрева.
Не че Меган не можеше да намери по-добър мъж от Уил. Само че никога повече нямаше да има толкова време за губене. Чак сега осъзна колко е била самотна.
— Искам отново да бъдем заедно, Меган.
Невъзможно. Заради стореното от него. Заради стореното от нея. По-добре да приключеше още сега.
— Бременна съм, Уил.
Челюстта му увисна.
— Не е твое — бързо добави тя.
Меган винаги беше смятала, че онази сцена в „Четири сватби и едно погребение“ беше малко нереалистична — онази, в която Анди Макдауъл разказва на Хю Грант за мъжете, с които е спала, а той само поглежда малко глуповато и изрича: „Мили Боже, жено, горкият аз!“
На Меган винаги й се бе струвало малко пресилено.
— Меган, уличница такава! — успя да изрече Уил със зачервено от гняв лице, не точно като Хю Грант, като се мъчеше да не заплаче. — Проклета уличница!
Съвременните мъже не очакваха девственост от жената, но със сигурност искаха да си запазят илюзията за чистота. Истината? Не можеха да я понесат!
— Кой е той, мръсна уличнице? Ще го убия?
Илюзорна чистота, рече си Меган. Само това искаха. Невъзможно, когато очакваш дете.