Юлиан [bg]
- Автор: Видал Гор
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Юлиан [bg]». Краткое содержание книги:
Предполагам, че причината за Юлиановото отричане от християнството се крие в семейството му. Констанций беше ревностен християнин и се увличаше от богословски спорове. Юлиан имаше пълно основание да мрази Констанций. Затова намрази и християнството. Това гледище, разбира се, опростява нещата, но аз винаги съм бил склонен да приемам очевидната причина на всичко, което става, тъй като обикновено тя се оказва вярната, макар че всъщност никога човек не може да стигне до дъното на толкова непонятно нещо, каквото е характерът на човека; наистина това е загадка.
Юлиан беше християнин във всичко освен в търпимостта си към другите. Християните биха го обявили за светец. И все пак той се откъсна от единствената вяра, която напълно му подхождаше; предпочиташе еклектическите й корени и се залови да ги подреди в система, която се оказа толкова смешна, колкото и системата, отхвърлена от него. Поведението на Юлиан е загадка и няма задоволително обяснение. Той твърди, че тесногръдието, едностранчивостта на владиката Георгий го отвратили още като малък и че Порфирий и Плотин му отворили очите за нелепостта на християнските твърдения. Дотук добре. А защо тогава да се обърне към нещо, еднакво нелепо? Приемам, че никой просветен човек не може да се съгласи с мисълта, че един юдейски бунтовник е бог. Но веднъж отхвърлил този мит, как може да вярва, че персийският бог Митра се е родил на 25 декември, когато светкавица ударила една скала и някакви овчари били свидетели на раждането му. (Казаха ми, че християните също прибавили голи овчари към рождението на Христа.) Или че Митра живял в една смокиня, която го обличала и хранила; че се сражавал с бика, първото творение на слънцето; че бикът го влачил по земята (това символизирало човешкото страдание); че най-сетне бикът побягнал и по заповед на бога-слънце Митра пронизал бика с нож и от тялото му произлезли цветята, билките и житото, от кръвта му — виното, а от семето му — първият мъж и първата жена. После, след една тайна обредна вечеря, Митра бил призован в рая. Когато дойде последният час, всички ще излязат от гробовете си и ще се изправят пред божия съд: злите ще бъдат погубени, добрите ще живеят вечно в светлината на слънцето.
Не виждам съществена разлика между разказа на Митра и християнския вариант. Разбира се, нравственият кодекс на Митра е много по-възвишен от християнския. Митраистите вярват, че праведното деяние стои по-високо от съзерцанието. Те ценят старите добродетели — храброст, самообладание и пр. Те първи почнаха да проповядват, че сила значи кротост. Всичко това е за предпочитане пред християнската истерия, която води ту до избиване на еретици, ту до малодушно бягство от света. Едно напръскване с вода не може да очисти митраиста от греховете му. От етична гледна точка предпочитам митраизма пред останалите мистични култове. Но е безсмислено да се твърди, че е по-верен от съперниците си. Когато човек приеме митовете и магията абсолютно, последицата може да бъде само лудост.
Юлиан непрекъснато говори за любовта си към елинската философия. Той искрено вярваше, че обича Платон и сериозните разговори. Фактически той страстно копнееше за това, което мнозина дирят в нашето упадъчно време — вяра в личното си безсмъртие. Той предпочете да отхвърли християнското учение по причини, които за мене остават непонятни, и се спря на нещо еднакво абсурдно. Естествено аз му съчувствувам. На няколко пъти той нанесе няколко добри удара на християните и, разбира се, това ми бе приятно. Но не мога да се съглася със страха му пред небитието. Защо трябва толкова много да желаем да продължим съществуването си след смъртта? Ние никога не се съмняваме в очевидния факт, че не сме съществували преди раждането си. Защо тогава се боим, че ще се превърнем в каквото сме били преди? Аз съвсем не бързам да напусна тоя свят, но гледам на небитието като на „не-битие“, нещо, което не съществува, т.е. нищо. Как може човек да се бои от нищо?
Колкото по-малко се говори за различните церемонии и изпитания, които трябва да премине онзи, който ще бъде посветен в тайнствата на Митра, толкова по-добре. Както ми казват, едно от дванадесетте изпитания е изскубването, един по един, на космите по срамните части; сигурно смятат, че това е духовно занимание. Казаха ми също, че част от церемониите се извършвали, когато всички били мъртвопияни и се опитвали да прескачат трапове с вързани очи — това несъмнено трябва да е символ на необузданата жизненост на плътта. Но тайните обреди правят впечатление на хората и колкото по-ужасни и отблъскващи са те, толкова по-силно е въздействието им. Колко тъжно, колко страшно за нас, че сме хора!