Юлиан [bg]

— Ако това е най-разумното решение, естествено ще последвам съвета ти.

Този неопределен отговор задоволи Еций. Приятелите ми често ми казват, че съм могъл да стана добър юрист.

Докато изпращах Еций, той се огледа и каза:

— Притежателят на тази къща…

— … е Орибазий.

— Отличен лекар.

— Уместно ли е да го срещам? — Не можах да се стърпя да не го кажа.

— Напълно подходяща компания — отвърна Еций спокойно. На входа той се спря. — Брат ти, цезарят, често се чуди защо не го посещаваш в Антиохия. Той намира, че дворцовият живот би ти дал… по-изискани обноски. Това са негови думи, не мои.

— Боя се, че не съм създаден за дворцов живот, дори в толкова блестящ двор като този на брат ми. Отблъсквам всички опити да ме научат на изтънчени обноски и ненавиждам тези, които се занимават с политика.

— И мъдро постъпваш, като се отвращаваш от политика.

— Отвращението ми е напълно искрено. Единствено желая да живея както сега, да уча.

— Учиш, за да станеш какъв?

— За да позная себе си. За какво друго?

— Да, наистина, за какво друго? — Еций се качи в колата. — Бъди много внимателен, благородни Юлиане. И помни: човек от царски род няма приятели. Никога.

— Благодаря ти, дяконе.

Еций си тръгна. Аз се върнах вкъщи. Орибазий ме чакаше.

— Чу ли всичко? — Това почти не беше въпрос. Между мене и Орибазий няма тайни. А и той поначало подслушва.

— Най-малкото, което може да се каже, е, че не сме били достатъчно предпазливи.

Кимнах с глава. Бях в мрачно настроение.

— Предполагам, че ще трябва да не виждам Максим, поне известно време.

— Можеш да му кажеш също да не говори навсякъде за прочутия си ученик.

Въздъхнах. Знаех, че Максим гледаше — дори и сега гледа — да извлича лична изгода от връзките си с мене. Монарсите бързо свикват с това. Мен не ми е неприятно. Дори се радвам, ако приятелите ми преуспяват покрай мен. Запомнил съм урока на Орибазий и не очаквам да ме обичат за черните ми очи. В края на краищата и аз не харесвам другите просто ей така, а само защото мога да науча нещо от тях. И тъй като нищо не е безплатно, всеки си плаща цената.

Повиках един секретар и му поръчах да пише на Максим да остане в Ефес до второ нареждане. Написах и бележка до владиката в Пергам, с която му съобщавах, че на литургията следната неделя аз ще прочета съответния откъс от Евангелието.

— Лицемер! — каза Орибазий, когато секретарят си излезе.

— По-добре дълголетен лицемер, отколкото мъртъв… какъв? — Често ми е трудно да завършвам епиграмите си. Или по-скоро започвам да пиша, без да съм помислил как ще завърша; лош навик.

— Мъртъв четец. Еций има голямо влияние върху Гал, нали?

— Така казват. Той е неговият изповедник. Но кой може да влияе на брат ми? — Без да се усетя, бях почнал да говоря шепнешком, защото Гал беше станал не по-малко подозрителен от Констанций. Шпионите му бяха навсякъде.