Юлиан [bg]

Либаний: Да, зная. В началото всички възлагахме големи надежди на Гал. Още е прясно в паметта ми първото му явяване пред сената в Антиохия.

С какви надежди го очаквахме! Той наистина беше така красив, както ни го бяха описали, въпреки че него ден се бе изринал от жегата, както често се случва с руси хора в нашия зноен климат. Но макар че лицето му бе изпъстрено с петънца, той изглеждаше много добре. Имаше вид на човек, роден да управлява. Държа пред нас много изискано слово. След това моят стар приятел, владиката Мелеций, ме представи на него.

— А, да — намръщи се той, — ти си онзи софист, който отрича Бога.

— Не отричам Бога, цезарю. Сърцето ми е винаги отворено за него.

— Либаний е наистина изключително очарователен човек, цезарю. — Мелеций много обичаше да ме поставя в неудобно положение.

— Уверен съм в това. — Гал ме погледна с такава пленителна усмивка, че останах поразен.

— Трябва да ме посетиш някой ден — рече той. — Аз лично ще те убедя в правотата на нашата вяра.

За голямо мое учудване няколко седмици по-късно получих покана от двореца. В уречения час ме въведоха в обширна зала, където Гал и Констанция лежаха един до друг.

В средата на залата двама голи боксьори се бъхтеха свирепо с юмруци, сякаш искаха да се пребият един друг. След като се окопитих от първоначалното си смайване — бях поразен от това недостойно зрелище, — аз се опитах да подсетя за присъствието си. Окашлях се. Измърморих някакъв поздрав. Но те не ме забелязваха. Гал и Констанция бяха всецяло погълнати от кървавото забавление. Както всички знаят, аз ненавиждам гладиаторските игри, защото те принизяват хората до зверовете — нямам предвид онези нещастници, които са принудени да се бият, а онези, които гледат.

Особено ме отврати Констанция. Мъчно можех да допусна, че тази примитивна в усещанията си светлоока жена беше дъщеря на Константин Велики, сестра на божествения август и съпруга на цезаря. По-скоро приличаше на някаква необикновено жестока куртизанка. И все пак в нея прозираше благородният Флавиев род — голямата челюст, широкият нос, сивите очи. От време на време, докато гледахме потните, окървавени мъже, тя подвикваше на единия или другия: „Убий го!“ Когато единият нанасяше особено силен удар на другия, тя изстенваше по особено възбуден начин, подобно на жена през време на полов акт. Наистина Констанция вдъхваше ужас.

Гледахме тези боксьори, докато единият уби другия. Когато победеният падна, Гал скочи от лежанката си и прегърна окървавения победител, сякаш той му беше направил някаква необикновена услуга. След това започна да рита мъртвия боксьор, като се смееше и издаваше ликуващи викове. Изглеждаше напълно умопобъркан. Никога не съм виждал човешко лице, което толкова много да издава вътрешния звяр в човека.