Юлиан [bg]
- Автор: Видал Гор
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Юлиан [bg]». Краткое содержание книги:
Стаята всъщност беше естествена пещера, от тавана й се спускаха сталактити и в средата се тъмнееше тихо естествено езерце. До него се издигаше бронзова статуя на Кибела. Богинята беше представена седнала със свещения барабан в ръка. Две столчета бяха единствените други предмети в пещерата. Максим ме покани да седна.
— Много пътешествия ще направиш — започна той. — Сърцето ми се сви: той говореше като гадателите на агората. — И аз ще те придружавам докрая.
— Не мога да се надявам да намеря по-добър учител — казах аз учтиво, малко изненадан от самоуверения му тон.
— Нека това не те плаши, Юлиане… — Очевидно той знаеше точно какво си мисля. — Не аз настоявам да те уча. Тъкмо обратното. Наложено ми е. Както и на тебе. Заставени сме от нещо, което не е в наша власт. Това, което трябва да извършим заедно, няма да бъде леко. Голяма опасност грози и двама ни. Особено мене. Изтръпвам при мисълта, че ще бъда твой учител.
— Но аз се надявах…
— Аз съм твоят учител — завърши той. — Какво най искаш да научиш?
— Истината.
— Истината за какво?
— Откъде идваме, накъде отиваме и какъв е смисълът на пътешествието.
— Ти си християнин.
Той каза това внимателно; не беше нито въпрос, нито констатация. Ако друг присъствуваше на тази сцена, някоя вратичка в съзнанието ми щеше да се затвори. Но понеже бяхме само двамата, замълчах. Спомних си за владиката Георгий, който непрестанно ми обясняваше разликата между „подобен“ и „еднакъв“, чувах дякона да пее песните на Арий. Чувах се как чета урока си в параклиса в Мацелум. И внезапно видях пред себе си Светото писание, подвързано с кожа, което владиката Георгий ми беше подарил: „Не бива да хулиш боговете.“
— Не бива — рече Максим сериозно. — Защото това води към вечен мрак.
Сепнах се.
— Но аз не казах нищо.
— Ти цитираше от книгата на евреите — Изход: „Не бива да хулиш боговете.“
— Но аз не казах нищо.
— Мислеше за това.
— Можеш ли да четеш мислите ми?
— Когато боговете ми дадат тази сила.
— Тогава погледни ме внимателно и ми кажи: християнин ли съм?
— Не мога да говоря вместо тебе, нито да ти кажа какво виждам.
— Вярвам, че съществува един първосъздател, една абсолютна сила…
— Онова божество, което е говорило на Мойсей?
— Така са ме учили.
— И все пак това божество не е било абсолютно. То е сътворило земята и небесата, хората и зверовете. Но според Мойсей то не е създало мрака, нито материята, тъй като светът е бил създаден преди него и е бил невидим и безформен. То просто е оформило това, което вече е съществувало. Дали човек не предпочита Платоновия бог, който е сътворил вселената като живо същество, притежаващо душа и ум?
— Платон казва това в „Тимей“ — обадих се аз неволно.
— Освен това има несъответствие между книгата на евреите и книгата на Назарянина. Счита се, че богът в първата книга е същият бог, за когото се говори във втората. А във втората той е баща на Назарянина…
— По божие благоволение. Те са от подобна плът, но не от една и съща.
Максим се изсмя.
— Добре си го научил, млади арианино.
— Арианин съм, защото не мога да повярвам, че Бог е просто един човек, екзекутиран за измяна. Исус е бил пророк, син божи по някакъв тайнствен начин — да, но не единният бог.
— Дори не неговият заместник въпреки изключителните усилия на Павел от Тарс, който се опита да докаже, че племенният бог на евреите е единният вселенски бог, независимо от това, че всяка дума на Павел противоречи на юдейското свето писание. В посланието си към римляните и галатяните Павел обявява, че богът на Мойсей е не само бог на евреите, но и на всички народи. И все пак книгата на евреите отрича това на сто места. Техният бог казва на Мойсей: „Израел е синът ми, първородният ми син.“ Ако наистина този еврейски бог бе, както твърди Павел, „единният бог“, защо тогава той е запазил само за един незначителен народ миропомазването, пророците и законите? Защо е оставил останалата част от човечеството да живее в мрак хиляди години, служейки на лъжливи богове? Евреите приемат, че той е „ревнив“ бог. Но не е ли странно абсолютният бог да бъде ревнив? Кого ще ревнува? Той е също и жесток, защото невинните деца е трябвало да изкупят греховете на бащите си. Не е ли по-убедителен създателят, описан от Омир и Платон? Не е ли по-убедителна вярата в съществуването на едно същество, което изцяло обгръща живота, което е самият живот, и че от този основен извор произлизат и богове, и демони, и хора? Или ще цитирам прочутия Орфически оракул, когото и галилеяните започват да си присвояват: „Зевс, Хадес, Хелиос — три божества в едно божествено цяло.“