Онова, което не ме убива

— Оправихте ли се с компютрите? — попита я Габриела.

— Ха… да, голям цирк беше, но мисля, че няма опасност, и моля за извинение, задето последния път говорех леко закодирано. Навярно и сега се налага да подходя така. Само че ми се ще да ти дам повече, като отново искам да подчертая, че схващам заплахата срещу професор Балдер като реална и сериозна, макар да не знаем нищо със сигурност. Вие успяхте ли да се заемете с това?

— Говорих с него. Отказва да напусне дома си. Твърди, че бил започнал нещо. Ще му уредя охрана.

— Отлично. Както може би подозираш, свърших нещо повече от това, да плакна очи по теб. Страшно съм впечатлена, госпожице Гране. Не би ли трябвало такава като теб да работи в „Голдман Сакс“ и да печели милиони?

— Не е в моя стил.

— Нито пък в моя. Не бих отказала парите, но това зле платено тършуване ми пасва по-добре. Е, съкровище, ето как стоят нещата. Що се отнася до нас, тук смятат, че не сме застрашени. И според мен грешат. Не само защото съм убедена, че тази организация представлява заплаха за националните икономически интереси. А и защото си мисля, че е свързана с някои политически кръгове. Един от тези руски компютърни инженери, за които ти споменах, лице на име Анатоли Чабаров, си има вземане-даване с един прословут член на руската Дума, който се казва Иван Грибанов и е голям акционер в „Газпром“.

— Разбирам.

— Само че засега разполагам предимно с отделни нишки и изгубих много време в опити да установя идентичността на лидера.

— Онзи на име Танос.

— Или онази.

— Онази?

— Да, макар че навярно греша. Въпросният тип криминални организации имат навика да използват жени, а не да ги издигат на ръководни постове. Освен това лидерът се упоменава като той.

— Какво те кара да мислиш, че все пак може да е жена?

— Един вид уважение, би могло да се каже. За това лице се говори така, както открай време са се отнасяли към жените, за които копнеят и на които се възхищават.

— Значи, хубавица.

— Така изглежда, но може би просто съм надушила малко хомоеротика и никой не би се зарадвал повече от мен, ако руските гангстери или руснаците, определящи държавната политика, се посветят повече на тази дисциплина.

— Ха, вярно!

— Всъщност обаче споменавам това само за да подходиш непредубедено, в случай че този миш-маш попадне на твоето бюро. Нали разбираш, замесени са неколцина адвокати. Винаги има замесени адвокати, нали така? С хакерите човек може да краде, а с адвокатите — да легитимира кражбите. Впрочем какво каза самият Балдер?

— Равни сме пред закона, ако плащаме еднакво.

— Понастоящем тъкмо онзи, който може да си позволи силна защита, е способен да се сдобие с каквото пожелае. Разбира се, познаваш юридическия опонент на Балдер, Вашингтонското бюро „Дакстоун & Партньори“.