Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Аз още броя дните - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Аз още броя дните

Электронная книга - «Аз още броя дните». Краткое содержание книги:

Романът, спечелил „Ръкописът“ на БНТ.Топла майска нощ през 1993 г. Обсадата на Сараево е започнала преди година и краят не се вижда, също както на братоубийствената война между довчерашните съюзни югославски народи. Двойка млади сърби стоят в кухнята си, потънали в мълчание. Давор, християнин, и Айда, мюсюлманка, са съхранили любовта си сред разрухата и безумието, които царят в обсадения град. Знаят, че наближава поредното кратко, едва половинчасово затишие, когато снайперистите почиват. Загледани в стрелките на часовника, те са взели решението да избягат – да достигнат свободата… или да посрещнат смъртта.Двадесет години по-късно българин пътува към Сараево, за да се срещне със сръбския преводач на книгата си. Скоро се озовават в кръчма и неусетно заговарят за войната. С напредването на часовете празните бутилки на масата се увеличават, а отдавна погребани тайни излизат на повърхността.Две нощи. Четири съдби. Всички водещи до най-важните въпроси.Кой запали тази война? И кой спечели от нея?Мислех, че знам всичко за трагедията на двамата млади, които светът нарече „Сараевските Ромео и Жулиета“. Този роман ми даде пределно ясен отговор, че не съм бил прав… И този финал, този шокиращ финал!Христо КарастояновАнгажиран, ангажиращ, болезнено-емоционален и дълбоко човечен Георги Бърдаров!„Аз още броя дните“ е урок по география на хуманността.Захари КарабашлиевМостовете се създават да свързват хората. Този мост обаче разделя живота от смъртта. Ръкописът на „Аз още броя дните“ е бисер, който блестеше ярко сред стотици други. Още в нерафинирания си вид предвещаваше да е изключителен роман, но сега вече, след редакцията, е нищо по-малко от шедьовър. Тази книга ще остане, редом с едва още няколко от последното десетилетие.Христо Блажев„Аз още броя дните“ е история за война и за любов — за най-хубавото и най-лошото в човека. Балканите раждат такива истории, сладки като мед и люти като ракия. Добре, че имаме писатели като Георги Бърдаров, за да ги разкажат.Милена Ташева
1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 62
Перейти на страницу:

Зоран млъква. Мисля си, че повече не мога да понеса. Толкова много болка. Как ще я отнеса в България цялата? Къде ще я побера? И как ще живея с нея?

Моля се аз на Господ в тоя момент, а Зоран ме поглежда и завършва:

— Детето е нормално, а Вуча е най-гордият баща на света.

Отпиваме и двамата, мълчим. Мисля, че няма нужда от повече приказки. Вентилационната система продължава да диша шумно отвъд открехнатата врата.

20:03

Давор и Айда стояха смълчани в тъмното. Свещта в капачката гаснеше с тихо пращене. Давор вдигна глава и погледна към Айда. Изглеждаше красива и уязвима.

— Айда, скъпа, минава осем. Трябва да се оправяш, остава по-малко от час.

Айда трепна. Прибра нервно един кичур зад ухото си, а сърцето ѝ отново забърза. Стана, отиде при скрина, засъблича домашните си дрехи. После подбра някакви по-официални и ги хвърли на леглото.

Давор я гледаше и си мислеше за риска и колко е опасно онова, което предстоеше. Като тръгнеха по моста, над тях щяха да бъдат дулата на десетки оръжия, а те щяха да са напълно беззащитни. Не се страхуваше за себе си — беше го страх за нея. Каквото и да се случеше, вината щеше да е негова.

Айда облече най-удобните си дрехи: движенията ѝ трябваше да са свободни, когато тръгнеха натам…

После приседна на леглото и обу кафявите боти, които Давор ѝ беше подарил за последната мирна Коледа. Спомни си как мечтаеше за тези боти и как се зарадва, когато ги видя сутринта до леглото им: през нощта беше заваляло и в стаята проникваше тихата светлина на коледния сняг — сякаш времето беше спряло — и тя обу ботите си на бос крак и събуди щастлива Давор.

Тръсна глава и въздъхна: това беше толкова отдавна.

Давор се надигна, отиде при нея и помириса косите ѝ. Миришеха на пролет. Целуна я, а ръката му се плъзна между бедрата ѝ. Бяха две уплашени хлапета, пораснали без време. Забрави страховете, паниката, смъртта, войната. Забрави дори това, което им предстоеше. Сега искаше само нейното тяло.

А не бяха правили секс толкова отдавна. Последния път — преди повече от десет месеца — по средата на акта Айда го отблъсна грубо, изтърколи се в другия край на леглото, сви се на кълбо и зарида. Давор стоеше объркан, изненадан.

„Айда, скъпа, какво става? — попита. — Айда, моля те! Направих ли ти нещо? Кажи какво направих, моля те!“

„Не мога повече, Даворе — изхлипа тя, — не мога.“

„Кое не можеш, Айда?“ — недоумяваше Давор.

„Всеки път виждам голите тела на убитите… Просто не мога.“

А след това започна подготовката за бягството и погълна всичко.

Но сега Айда усети каква нужда има той от нея. Отпусна се на леглото, вдигна ръце към него и притвори очи. Давор започна трескаво да я съблича. Сякаш някаква лудост се беше отключила в него: разкъсваше дрехите ѝ, а си спомняше труповете в прахоляка на сараевските улици и разполовеното на две тяло на Мая Ковачич. Чуваше тихите ѝ стенания, а в ушите му кънтяха воят на сирените и виковете на ранените. Помисли си отчаяно дали някога ще може да прави любов, без да вижда разкъсани тела? Някой горе ги беше създал съвършени, а долу друг някой ги режеше парче по парче.

Проникваше в нея яростно и силно. Искаше да проникне до дъното на душата ѝ, а Айда му се отдаваше с всяка частица на тялото си, сякаш искаше да потъне и да изчезне в него. Поемаше дивата му страст с къси стонове и ѝ се искаше да го освободи от това, дето му тежи. Както беше правила с всичко през тези двадесет години, в които бяха заедно.

После Давор се отпусна върху възглавницата. Протегна ръка и хвана мократа длан на Айда, която лежеше с притворени очи.

1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 62
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)