Аленият бряг

— Сега няма да могат да влязат в тресавищата. При половин прилив тези течения се движат със скорост десет-дванайсет възела – отбеляза Сайлъс.

— При прилив ще започнат да търсят с моторни скифове.

— Има логика. Ще се присъедините ли към търсенето?

— Да. Мога ли да ви помоля да ме закарате до Ексмут?

— Няма проблем, но преди това, след като имаме време, не е лошо да поизсъхнете малко.

Сайлъс отвори печка на дърва и хвърли вътре две цепеници. Когато Пендъргаст понечи да седне. Сайлъс се обърна:

— Моля, не на дивана. Люлеещият се стол е доста удобен.

Пендъргаст седна на него.

— Имате вид, сякаш глътка бърбън ще ви дойде добре.

Кратко колебание.

— Каква марка е?

— Изтънчен, а? Двайсетгодишен „Папи вай Уинкъл“. Не пускам шльокавица през прага.

Пендъргаст наклони глава.

— Това ще свърши работа.

Сайлъс изчезна в кухнята, после се върна с бутилка бърбън и две чаши. Остави ги на масичката за кафе и напълни първо едната, после другата.

— Господин Сайлъс, много съм ви задължен – каза Пендъргаст, взимайки чашата си.

Домакинът отпи малка глътка.

— Значи бяхте там да разследвате убийството на онзи историк?

— Точно така.

Пендъргаст извади картата и я разтвори на близката маса.

— Моля, отбележете мястото, където бяхте, когато чухте писъка, и посоката, откъдето смятате, че е дошъл.

Сайлъс придърпа картата към себе си и се наведе над нея с намръщено чело.

— Бях ето тук в гората, а писъкът дойде от тази посока. – Той плъзна пръст по картата.

Пендъргаст си отбеляза нещо. Пръстът на Сайлъс лежеше върху част от конуса, който той беше начертал преди това върху картата.

— Това ще помогне при търсенето на трупа. – Той нави картата. – Чували ли сте слухове, че някой живее в тресавищата?

— Нищо определено. Но ако се опитвам да избягам от закона, това е мястото, където бих отишъл.

Пендъргаст отпи глътка бърбън.

— Господин Сайлъс, споменахте, че семейството ви е тук вече двеста години. Сигурно знаете много за местната история.

— Ами никога не ме е било много грижа за генеалогия и подобни неща. В онези години Дил Таун е бил негърският квартал в покрайнините. Там живеели най-вече семейства на китоловци. Но не били само негри. Имало и мнозина от Южните морета таитяни, полинезийци, маори. Аз самият съм почти половин маор. Маорите били най-добрите харпунджии на света. Някои от капитаните имали жени от Южните морета и семейства, които качвали на борда по време на дългите пътувания. Оставяли ги в Дил Таун, преди да поемат за Бостън при белите си семейства. Когато тръгвали отново на плаване, просто ги взимали. Той поклати глава.

— Значи вие сте потомък на първите заселници на Дил Таун?

— Така е. Както вече казах, аз съм колкото маор, толкова и африканец. Моят прадядо имал страхотни племенни татуировки. Поне така ми разказваше баба.