Аленият бряг

Пендъргаст посочи отново с ръка, после пак, без да каже и дума, и Гавин пое нагоре по един канал, после надолу по друг. Ако в това щуро лъкатушене имаше някаква логика, не се виждаше от пръв поглед. Началникът просто си седеше в средата на скифа, кръстосал месести ръце на гърдите и с изписано по лицето отвращение към цялото това усилие. Дори не полагаше усилия да се преструва, че гледа за трупа.

Минутите отминаваха в мълчание. Гавин беше изгубил напълно представа къде е, но начинът, по който Пендъргаст продължаваше да поглежда в картата си и да нанася по нея бележки с молив, го успокояваше, че поне агентът на ФБР знае къде са.

— Ъъъ… агент Пендъргаст? – осмели се той.

Бялото лице се обърна към него.

— Отливът започна. Просто исках да знаете, защото започват да се оформят течения.

— Благодаря. Моля, продължете напред, ако обичате.

Ако обичате и този акцент. Не беше чувал такъв. Разбира се, южняшки, но някак си различен. Запита се дали чука Констънс.

Нагоре по един канал и надолу по друг. Сякаш ставаше все по-студено. Двойка чайки ги следваха известно време, надавайки крясъци. По едно време курешка тупна във водата до лодката. Ловците на омари ги наричаха „плъхове с крила“. От време на време началникът се свързваше с другите по радиостанцията. Изглежда нямаха по-голям късмет от тях, а една от лодките май се беше изгубила. Опитваха се да установят местоположението по джипиеса, но заради липсата на покритие на мобилната мрежа не можеха да получат точни данни.

Пендъргаст обаче не се беше изгубил. А ако не беше така, успяваше много умело да го скрие.

Сега течението наистина започна да се усилва, защото водата се носеше навън. Лодката се бореше с него с пълна газ, но не успяваше да се движи бързо. Гавин си погледна часовника.

— Агент Пендъргаст? – повтори той.

Бялото лице отново се обърна към него.

— От отлива равнището на водата е спаднало с шейсет сантиметра. След още половин час ще е по-добре да се махаме оттук.

— Разбрано. – Ръката в черен ръкав отново посочи и те поеха по друго разклонение. Гавин видя, че и началникът започна да нервничи.

— Гавин е прав – обади се Мърдок, – мисля, че е по-добре да поемем, ако нямате нещо против, че го казвам.

Но думите му бяха пренебрегнати и те продължиха напред.

— Спри! – Пендъргаст излая заповедта, а ръката му се стрелна нагоре като стрелка на семафор. В момента минаваха край друго потънало в тресавището дърво, което лежеше в откритата сега кал в горната част на насипа. Гавин намали газта, но не напълно, защото иначе течението щеше да ги повлече назад.

— Закарай лодката до дървото – нареди Пендъргаст.

— Прекалено плитко е – каза Гавин. – Ще заседнем.

— Да заседнем тогава.

— Чакайте малко – намеси се разтревожен началникът. – Какво е толкова важно, че трябва да рискуваме живота си?

— Вижте – посочи Пендъргаст.