Аленият бряг

Не мислеше, докато се промъкваше през тревата, заглушавайки своя вътрешен глас. Беше като животно, съществуващо само за момента като сбор от високочувствителни сетивни органи. Мисленето щеше да започне по-късно.

Тревата беше висока около метър и половина и той се движеше през нея по права линия, като разтваряше стръковете с ръце, защитени с ръкавици. Земята под краката му беше пореста, от време на време затъваше или попадаше на дупки на мускусни плъхове или проходен въртоп, издълбан от крайно високи приливи. Беше добре защитен от острата трева с рибарски гащеризон до гърдите и непромокаемо черно работно яке.

След половин километър попадна на две пътеки в тревата. И двете бяха твърде тесни, за да са резултат от преминаване на хора. След внимателен оглед на едната откри следи от елени, а по другата от мускусни плъхове.

Скоро блатната трева отстъпи място на кална плитчина, широка около четиристотин метра. През нея се висше малък воден канал – толкова оставаше при отлив.

Пендъргаст рискува да стъпи на плитчината и краката му затънаха в калта. След осем минути беше завършил трудния преход до другата страна, където се простираше един от тресавищните острови. Разнебитена табела, избеляла от времето, обявяваше, че напуска границите на резервата.

Продължи нататък през блатна трева и кални плитчини. Сега водата на отлива беше застинала и скоро щеше да започне приливът. Тук приливите и отливите бяха големи – с повече от три метра дълбочина. Разполагаше с около два часа преди да бъде отрязан от нахлуващия океан: каналите щяха да станат твърде дълбоки, а теченията прекалено силни, за да може да ги прекоси.

Дълбоко, дълбоко навътре в тресавищата, по средата на отдалечения остров, попадна на тунел през тревата, който не беше животинска пътека. Той клекна, приближи тънкото фенерче ниско до земята и го включи, за да огледа за следи. Почти веднага видя човешки отпечатък, оставен от нещо, което приличаше на грубо подковани с цинтове ботуши. Някои от кабарите бяха износени, а други направо паднали. Отпечатъкът беше скорошен на не повече от два-три дни.

Той разгъна картата и отбеляза мястото на пътеката, след това тръгна бавно по наподобяващия тунел проход в тревата. Той криволичеше и след около километър и половина свърши при една кална плитчина в края на тресавищния остров, където всички следи бяха заличени от теченията, предизвикани от приливите и отливите. Оттатък плитчината се виждаше къде продължава тунелът в тревата. Пендъргаст се обърна и сега тръгна към центъра на острова. Картата от Американската агенция за геологически изследвания, с която се беше консултирал, сочеше район с малко по-висок терен, отколкото в далечния му край: само деветдесет сантиметра по-висок, но деветдесет сантиметра в зона на прилив бяха нещо важно. Той пое по друга права линия през блатната трева, която тук беше по-висока и гъста – почти метър и осемдесет, смесена с папур, който беше започнал да губи своя пух. Там, дето папурът свършваше, земята се издигаше почти неусетно.