Аленият бряг
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #15
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-769
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Аленият бряг». Краткое содержание книги:
заплашителна история. Много по-страшна, отколкото специалният агент на
ФБР Алойшъс Ш. Л. Пендъргаст може да си представи. Пендъргаст заминава в
своето ретро „Порше“ за тихото крайбрежно градче Ексмут в Масачузетс
заедно със своята повереничка Констънс Грийн, за да разследва кражбата на
безценна колекция от вина в Нова Англия, собственост на известния скулптор
Пърсивал Лейк.
Ексцентричен като всеки човек на изкуството, той живее в стар морски фар –
най-старата сграда в околността северно от Салем… Но в мазето на фара,
където е била съхранявана колекцията, намират нещо много по-
обезпокоително: зад стелажите за бутилки има зазидана ниша, в която някога
е лежал окован човешки скелет…
Специален агент Алойшъс Пендъргаст – един от най-интересните и
завладяващи герои в съвременната криминална литература – се завръща в
спиращия дъха нов роман на Дъглас Престън и Линкълн Чайлд „Аленият бряг“.
Жената се настани срещу нея. Беше на четирийсетина години, с масивно, здраво на вид телосложение, голям бюст и груба брадичка, издадена напред. Оглеждаше Констънс с едва доловимо подозрение и – заговори с неестествена официалност.
— Аз съм Призрачния гарван от Салемския вещерски сбор – най-големия в Нова Англия. – Тя направи странен старомоден жест с ръка – някакъв претенциозен средновековен жест.
— Аз съм Констънс Грийн.
— Много ми е приятно да се запознаем. – Жената я огледа от главата до петите. – Каква красива рокля за принцеса с едва загатнати буфан ръкави. Откъде я взе?
— Имам я от доста време.
— Е, сестро, ти от кое сборище си? Мислех, че познавам всички практикуващи вещици в Нова Англия, но теб не съм те виждала досега.
— Не съм от никое сборище и не съм практикуваща вещица.
Изненада се изписа по лицето на жената и малко по-късно тя свали гарда.
— Разбирам, но се интересуваш от уика? Може би си търсиш учител?
Констънс обмисли въпроса.
— Да, интересувам се, но не по начина, който може би имате предвид. Разследвам убийство.
— И какво общо може да има – попита Гарвана, гласът й внезапно беше станал предпазлив, а погледът отново изпълнен с подозрения – Салемското сборище с някакво убийство?
— Не ме разбрахте. Не съм дошла да ви обвинявам, а да помоля за помощ.
Жената отново се отпусна.
— Разбирам. В такъв случай ще се радвам да ви услужа. Нали разбирате, вещиците са били подлагани на преследвания и лъжи в продължение на столетия. Уика е изцяло за мир, хармония и единство с божественото. Да бъдеш бяла вещица означава да си лечителка, учителка и визионерка! Заслужава си да посоча, че нашата религия изпреварва християнството с двайсет хиляди години. – Тонът й беше станал снизходителен. – Да, ние правим магии, но нашите заклинания включват лечение, мъдрост и любов. Ние не се занимаваме с боготворене на сатаната, нито общуваме с демони. Сатаната е християнско творение – така че може да си го задържите, благодаря ви!
Тя скръсти ръце.
— Не се интересувам от сатаната, нито от други демони – отговори Констънс, като се опитваше да спре потока от думи и да насочи разговора в друга посока. – Тук съм, защото бих искала да чуя вашето мнение няколко надписа.
— Надписи ли? Дайте да ги видя.
Жената протегна ръка. Констънс извади листа, който Пендъргаст и беше дал, и го подаде на жената. Призрачния гарван го взе и погледна.
Внезапно над стаята се спусна ледено мълчание.
— Защо се интересувате от това? – попита жената настоятелно.
— Както вече ви казах разследвам убийство.
Гарвана бързо и върна листа.
— Уика няма нищо общо с надписите от Тайбане. Не мога да ви помогна.
— Какво точно представляват тези надписи?
— Нямат връзка нито с нашата вещерска общност нито с нас самите. Нашият девиз е: „Никому не причинявай вреда“. Всеки, който иска да навреди чрез магия, не е нито неоезичник, нито вещица. Самото им внасяне тук и омърсяването на това молитвено място е неприемливо. Аз съм зает човек, затова ще ви помоля да си вървите веднага заедно е тези символи.
— Нима искате да ми кажете – попита Констънс, – че знаете нещо за тези символи? И въпреки това отказвате да ми помогнете?
Жената скочи на крака със силно, възмутено шумолене на полите.
— Госпожице Грийн, вратата е там.
Констънс не помръдна, вместо това вторачи очи в Гарвана, която на свой ред се бе втренчила в нея, а поувисналата кожа на брадичката и потреперваше, докато с дебел пръст сочеше към вратата.
— Жено, да не си глуха? Махай се!
Когато чу този глас, кряскащ право срещу нея. Констънс почувства как ужасният гняв, който толкова пъти я бе огорчавал в миналото, се раздвижва. Тя преглътна и почувства, че започва да пребледнява от ярост. Изправи се на крака, без да отмества очи от жената. Гарвана отвръщаше на погледа й, а изражението на лицето й беше пълно с надменно предизвикателство.
Констънс направи крачка напред. Сега беше толкова близо до жената, че почти се допираха. Подуши пачули и тамян. Жената се поколеба, погледът й за миг се отклони.
— Аз… – започна тя, но замълча, неспособна да продължи.
С любопитство, сякаш беше на голямо разстояние оттук, Констънс наблюдаваше как дясната и ръка бавно се вдига. Хвана увисналата кожа под брадичката на вещицата между палеца и показалеца си.
Жената я гледаше, неспособна да говори, само очите й се ококориха.
Констънс започна да стиска. Първо леко, после силно. Гарвана залитна и издаде странно гъргорене дълбоко от гърлото.