Наследството на Карл Велики [bg]

Рамзи живееше в скромна къща в Джорджтаун. Беше я наел от приятел, който се гордееше, че има за наемател един адмирал с четири звезди на пагона. Проверяваше двата етажа най-малко веднъж дневно, търсейки електронни устройства за подслушване и наблюдение. Задължително го правеше преди посещенията на Даян.

Беше извадил късмет, че президентът я беше назначил за съветник по националната сигурност. Разбира се, тази жена притежаваше висока квалификация, имаше научни степени по международни отношения и икономика, а в света на политиката поддържаше тесни връзки както с десницата, така и с левицата. До неочаквания край на кариерата на Лари Дейли като държавен секретар миналата година Даян Маккой работеше в Държавния департамент. Рамзи харесваше Дейли, с когото винаги можеше да се преговаря, но Даян бе определено по-добра. Умна и амбициозна, тя беше твърдо решена да остане в политиката и след изтичането на трите години от втория мандат на Даниълс. Рамзи, по волята на съдбата, беше в състояние да й осигури тази възможност. И тя го знаеше.

— Започва се — подхвърли той.

Бяха се настанили удобно пред камината в хола. Температурата навън беше твърдо под нулата. Все още не валеше, но снегът беше близо.

— Знам твърде малко за онова, което се случва — каза Даян. — Мога само да предполагам, че е добро.

— А как са нещата при теб? — усмихна се той. — Ще можеш ли да уредиш срещата?

— Адмирал Силвиан все още е жив. Пострадал е тежко при катастрофа с мотоциклет, но лекарите очакват да се оправи.

— Познавам Дейвид — поклати глава Рамзи. — Няма да се оправи поне няколко месеца, но през това време със сигурност би искал някой да движи нещата. В крайна сметка ще си подаде оставката. — Замълча за момент и добави: — Ако преди това не умре от раните си.