Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Наследството на Карл Велики [bg]
Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Наследството на Карл Велики [bg]

Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:

Американска подводница изчезва в началото на 70-те години на миналия век. От екипажа и командира й Форест Малоун не е открита никаква следа. Десетилетия по-късно синът му, бившият таен агент Котън Малоун, решава най-накрая да разбере какво се е случило с баща му и се добира до тайния доклад от разследването на военните. Прочетеното вътре го изумява: капитан Малоун е бил изпратен на суперсекретна мисия дълбоко под ледовете на Антарктида. Нейната цел продължава да е неизвестна. Резултатите също. Котън Малоун не е сам в своя поход към истината. За да получат огромно наследство, Доротея и Кристел, последни представителки на фамилията Оберхойзер, трябва да научат повече за края на баща им, който също е бил на борда. Те знаят нещо, за което американецът няма представа — след като дядо им открива пълен с древни шифри и загадки дневник в гробницата на Карл Велики, както и текстове на напълно непознат език, още през 1938 г. нацистите изпращат експедиция до Антарктида. Разкритията, направени там, могат да имат невероятни последствия за цялото човечество. За да запази в тайна именно тези мистериозни находки, адмирал Лангфорд Рамзи, чиято крайна цел е вицепрезидентският пост, започва безскрупулна игра, изобилстваща с предателства, изнудвания и убийства и стигаща дори до Белия дом. Търсейки истината, Котън Малоун и сестрите Оберхойзер се озовават в древна немска катедрала, полуразрушен френски манастир и накрая сред ледовете на Антарктида. Там ги очаква едно наистина изумително откритие, което може да хвърли светлина върху цялата човешка история. И върху бъдещето.
1 ... 37 38 39 40 41 42 43 44 45 ... 195
Перейти на страницу:

Тя се усмихна.

— Мога да ви засипя с подробности. Проучванията на дядо ми и баща ми са продължили с години. Но има неща, които трябва да ви покажа. Когато ги видите и чуете, положително ще се съгласите, че бащите ни не са умрели напразно.

По очите й личеше, че е готова да обори аргументите му, но и двамата знаеха, че в момента тя хвърля най-силния си коз.

— Баща ми е бил капитан на онази подводница, докато вашият е бил само пътник — каза Малоун. — Съгласен съм, че нямам представа какво са търсили в Антарктика, но продължавам да мисля, че са загинали напразно.

И на никого не му е пукало от този факт, добави безгласно той.

Тя отмести супата си и попита:

— Ще ни помогнете ли?

— Кои сте вие?

— Аз. Баща ми. Вашият баща.

Малоун долови острата нотка в гласа й, но първо трябваше да се чуе със Стефани.

— Нека преспим, а утре ще ми покажете каквото искате — предложи той.

Погледът й омекна.

— Става. Вече е доста късно.

Напуснаха ресторанта и тръгнаха по заснежената улица обратно към „Постхотел“. Седмица преди Коледа Гармиш изглеждаше напълно готов за празника, който Малоун посрещаше със смесени чувства. Последните две години бе прекарвал в Кристиангаде с Хенрик Торвалдсен, вероятно и тази година щеше да бъде там. Запита се къде ли ще отиде Кристел Фалк. В поведението й се долавяше някаква меланхолия, която тя не се и опитваше да прикрива. Изглеждаше умна и решителна, също като сестра си. Но той си напомни да внимава, тъй като и двете жени криеха доста тайни.

Прекосиха улицата. Повечето от прозорците на хотела с весело боядисани стени все още светеха. Неговата стая на втория етаж имаше четири от едната страна и още три от другата, на челната фасада. На излизане беше оставил лампите да светят и сега ясно видя някакво движение зад пердетата. В стаята имаше някой. Кристел също го забеляза. На един от прозорците се появи лицето на мъж, който се втренчи в Малоун, погледна вдясно от него към улицата и изчезна.

Малоун забеляза паркирания до тротоара автомобил с трима души вътре.

— Елате! — напрегнато прошепна той.

Трябваше да изчезват, при това бързо. Слава богу, че ключовете на взетата под наем кола бяха в джоба му. Втурнаха се към нея и скочиха вътре. Той запали мотора и с пълна газ напусна паркинга. Колелата леко поднесоха по замръзналия сняг. Малоун свали страничното стъкло и излезе на булеварда. В огледалото за обратно виждане се мерна фигурата на човек, който изскочи от входа на хотела.

Малоун извади пистолета, намали скоростта и се насочи към спрялата до тротоара кола. Стреля в една от задните гуми, а тримата мъже вътре светкавично се наведоха, търсейки укритие.

Той даде газ и бързо се отдалечи.

22

Сряда, 12 декември

0:40 ч.

Малоун напусна Гармиш по най-краткия път, възползвайки се от лабиринта от неосветени улички. Държеше на всяка цена да съхрани аванса си пред мъжете, които го чакаха пред хотела, тъй като нямаше как да знае дали разполагат и с друга кола. Доволен от факта, че преследвачи липсват, той излезе на пътя, който водеше на север. През деня вече беше минавал по него. Механично изпълни инструкциите на Кристел и почти веднага разбра къде отиват.

— Нещата, които искате да ми покажете, се намират в манастира „Етал“, така ли? — попита той.

Тя кимна.

— Няма смисъл да чакаме до сутринта.

Той беше съгласен.

— Сигурна съм, че Доротея ви е разказала само онова, което е пожелала да знаете — добави Кристел.

— А вие сте различна?

— Напълно — втренчено го погледна тя.

— Онези мъже пред хотела — промърмори той, обзет от съмнения. — Ваши хора ли бяха или нейни?

— Каквото и да отговоря, няма да ми повярвате.

Започна стръмното спускане към долината и той включи на по-ниска предавка.

— Ще ви дам един съвет. Крайно време е да ми обясните за какво става въпрос, защото търпението ми се изчерпва.

— Добре. Преди петдесет хиляди години на тази планета се появила цивилизация, която се развивала далеч по-бързо от останалото човечество. Показвала пътя, ако щете. Дали е била развита в технологическо отношение? Не съвсем, но била далеч по-напред от останалите. Математика, архитектура, химия, биология, геология, метеорология, астрономия — във всички тези области имала огромно предимство.

1 ... 37 38 39 40 41 42 43 44 45 ... 195
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)