Зовът на костите [bg]

Съдията кимна заинтригуван.

- Мислите, че са се познавали?

- Съмнявам се, но ще проверим, ако издадете разрешение за разследването.

Съдията я погледна колебливо.

- И още нещо - продължи тя, клатейки глава в знак на съмнение. - Възможно е да не означава нищо, но попаднах на следи, които показват подобни ампутации поне в още един случай на убийство, разкрито в Логроньо преди три години; при него, колкото и непохватно да е извършено, има една екстра: ампутация като по хирургически учебник, но отрязаният крайник липсва, както в сегашните два случая.

- Във всичките? - възкликна с тревога Маркина, разлиствайки документите.

- Да, три за момента, но имам предчувствието, че може да са повече.

- Обяснете ми какво точно търсим? Странен клуб на непохватни убийци, решили да имитират зловещо престъпление, за което са научили от пресата?

- Възможно е, макар че пресата едва ли е дала толкова много подробности около ампутацията, та някой да ги повтори с такава точност. Поне в случая с Йоана Медина запазихме в тайна това сведение. Но мога да потвърдя, че преди да се самоубие в килията си, престъпникът от Логроньо е оставил върху стената същото послание, и то написано по същия начин, което е доста любопитно, защото обикновено думата се пише с едно „т“. Всичко това ме навежда на мисълта за еднакъв метод на действие, с един и същ отличителен белег, което само по себе си е недвусмислен знак за идентичност: подписът на едно и също лице. Вероятността подобни чудовища да се отдалечат до такава степен от присъщото за бруталните убийци поведение е, меко казано, неправдоподобна. Случаите, с които успях да се запозная, съдържат всички белези на профила: роднинство с жертвата, многократно малтретиране във времето, алкохолизъм или наркотици, агресивен и лишен от разум нрав. Единственото, което не пасва, е ампутацията на ръката след убийството, и то една и съща ръка при всичките случаи, както и изчезването на крайника.

Съдията прелистваше един от докладите.

- Аз лично разпитах пастрока на Йоана Маркес - продължи Амая - и когато го попитах за ампутацията, той категорично отрече да я е извършвал, при все че вече беше признал за преследването, убийството, настървеността, поругаването на трупа, че я е изнасилил, след като вече е била мъртва... но за ампутацията заяви, че не знае нищо.

Амая наблюдаваше съдията. Той замислено преценяваше сведенията, като разсеяно прокарваше ръка по челюстта си, следвайки очертанията на брадичката, при което изглеждаше по-възрастен и по-привлекателен.

- Тогава какво предлагате?

- Мисля, че може би сме изправени пред съучастник, пред второ действащо лице, което да се окаже връзката между поне три от убийствата и тримата извършители.

Маркина замълча, като ту поглеждаше документите, ту Амая. Тя започваше да се чувства добре за пръв път от цялата вечер. Най-сетне едно изражение, което не й беше чуждо; беше го наблюдавала многократно у колегите си, бе го видяла у комисаря, докато му излагаше мнението си, а сега го виждаше и у съдия Маркина. Интерес, интересът, пораждащ съмнения и подробен анализ на фактите и догадките, до които щеше да доведе дадено разследване. Погледът на Маркина ставаше по-близък, докато разсъждаваше, а лицето му, несъмнено красиво, придобиваше оттенък на интелигентност, което го правеше наистина привлекателно. С изненада установи, че оглежда съвършената извивка на устните му, и си помисли, че никак не е чудно, че половината от служителките в съда си го оспорват. При тази мисъл Амая се усмихна и това извади съдията от съсредоточението му.