Зовът на костите [bg]

Сан Мартин тръгна насреща й и когато застана пред нея, я прегърна бързо и я попита.

- Как сте?

- Добре - отвърна тя спокойно, след като с облекчение се освободи от обятията му.

Лекарят я придружи до официалния си кабинет, претъпкан с бронзови скулптури, които никога не използваше, защото предпочиташе претрупаната маса в долното помещение.

- Формалности, госпожо инспектор - каза той, връчвайки й цял куп документи. -Подпишете ги и ще ви предам останките.

Тя се подписа с бързи драскулки и почти избяга от любезното внимание на Сан Мартин.

С това бе приключила лесната част. Сега, с топлото слънце зад гърба и зеещия гроб пред краката й, почти съжаляваше, че не вали. Слънцето не би трябвало да грее при погребения, прави ги по-живи, по-блестящи и по-непоносими; топлите му лъчи само подчертават ужаса с цялата жестокост на отворена рана.

Амая коленичи на още мократа от поройните дъждове земя и усети прекрасния й минерален аромат. Пусна внимателно малките костици в ямата и ги зари, заглаждайки земята с пръсти. После се обърна да погледне сестрите си, Джеймс с Ибай на ръце и несломимата Енграси, която кокетно бе нахлупила шапка върху превръзката, покриваща половината й глава.

Речник

Кагот: едно от най-древните имена, с които били наричани аготите и от което навярно произлиза думата „агот“

Ингума: дух, обикновено злосторник по природа, който краде дъха на хората, докато спят, увисвайки върху гърдите им и впивайки своята паст в устните и ноздрите на спящия.