Зовът на костите [bg]

Амая веднага го забеляза. Рос едва вдигаше глава от чашата си, държеше я с две ръце пред лицето си като преграда, зад която се криеше, докато отпиваше на малки глътки.

- Рос, добре ли си? - запита тя, изучавайки лицето на сестра си.

- Да, добре съм, разбира се - отвърна сестра й прекалено припряно.

- Сигурна ли си? - настоя Амая.

- Не го прави.

- Кое да не правя?

- Това, Амая, да ме разпитваш.

Реакцията й събуди още повече любопитството на Амая. Тя познаваше Рос, своята по-голяма сестра, средната от трите, сестрата с по-нежно сърце, която вечно изглеждаше така, сякаш се е нагърбила с всички световни тегоби и която най-трудно преодоляваше грижите, сестрата, която предпочиташе да мълчи и да заравя проблемите си под слоеве мълчание и грим в опит да прикрие дирята на безпокойство.

Работниците започнаха да пристигат и Ернесто, управителят, надникна през вратата на кабинета, за да ги поздрави. Амая видя как сестра й ги посреща едва ли не с облекчение и как подема разговор по належащите за деня задачи като човек, който се измъква от неприятно положение. Остави чашата си в умивалника и напусна пекарната. Все пак поспря да огледа стената, на която под пластовете бяла боя прозираха предишни надписи.

Сградата на полицейския участък в Елисондо едва ли можеше да бъде по-несъвместима с архитектурата в долината. Освен че контрастираше с модерните си прави линии, тя приличаше на странна бракма, забравена тук от извънземни. Все пак трябваше да се признае функционалността на постройката с големи витрини, улавящи като лупа оскъдното слънце на бастанската зима. Амая се качи в асансьора, редейки наум задачите за деня, и когато вратите се отвориха на втория етаж, остана изненадана от празничната атмосфера на мъжко другарство, в която група полицаи разговаряха до машината за кафе. Младши инспектор Сабалса и инспектор Ириарте видимо страшно се забавляваха благодарение на Фермин Монтес, който очевидно разказваше виц, придружавайки думите си с всякакъв вид жестове. Амая мина покрай тях, без да спира.

- Добро утро, господа.

Разговорът изведнъж секна.

- Добро утро - отговориха те в един глас, а Монтес я последва до вратата на кабинета.

- Саласар. - Тя спря. - Може ли за момент?

- Честно казано, не, Монтес, след минута трябва да изляза във връзка с разследването на случая, по който работим - каза тя и погледна към други двама полицаи, които застанаха мирно. - Може би, ако ме бяхте уведомили предварително...

Влезе в кабинета и хлопна вратата под носа на навъсения Монтес. Вътре младши инспектор Йонан Ечайде тракаше на компютъра си. Тя го поздрави шеговито.

- Какво става? Защо не си при викингите до кафемашината?

- Нямам навика да пия кафе, особено с тях...

Амая го погледна изненадано.

- Не се ли разбирате?

- Не, не става дума за това, но предполагам, че не се чувстват съвсем удобно в моята компания.