Зовът на костите [bg]

Разтреперана от памплонския студ, Амая влезе в къщата и погледна с крайчеца на окото си към плика в антрето, донесен час преди това от един полицай, мечтаейки повече от всякога за дълга и гореща баня. Застанала пред огледалото, тя огледа тъмните кръгове под очите си и русата си коса с вид на суха слама с цъфнали тук-там крайчета: дори не помнеше кога за последно бе ходила на фризьор. Погледна часовника и усети как гневът й нараства, докато отлагаше за по-сгоден случай мечтаната вана и се пъхаше под душа. Остави горещата вода да тече, докато преградата се замъгли от парата и вече не виждаше нищо през нея. Тогава заплака, сякаш в душата й се бе скъсал бент и приливната вълна заплашваше да я удави отвътре. Сълзите се смесиха с водата, която се стичаше почти кипяща по лицето й, и се почувства в еднаква степен нещастна и безсилна.

Ресторант „Родеро“ се намираше доста близо до тях. Когато с Джеймс вечеряха там, обикновено отиваха пеш, за да не се притесняват, ако пийнеха вино, но сега се придвижи с колата почти до входа, за да може да тръгне за Елисондо веднага, щом приключеше разговора си със съдията. Паркира на заден между две коли срещу парк „Медиа луна“ и пресече улицата, за да тръгне под колонадата, където се намираше ресторантът. Големите осветени витрини и пестеливата външна украса съдържаха обещание за превъзходната кухня, заслужила на „Родеро“ звездичка в пътеводителя „Мишлен“. Тъмният дървен под и столовете с удобна облегалка от черешово дърво контрастираха с бежовите пана до тавана, а снежнобелите покривки и сервизи, както и огледалата прибавяха светла нотка, подчертавана от цветната украса в окачените над масите кристални купи.

Една сервитьорка я посрещна още на входа и протегна ръка за палтото й. Тя отказа.

- Добър вечер, имам уговорена среща с ваш клиент, бихте ли му съобщили?

- Да, разбира се.

Амая се поколеба за миг - не знаеше дали съдията използва титлата си извън юридическите среди.

- Господин Маркина.

Момичето се усмихна.

- Съдия Маркина ви очаква, елате с мен, ако обичате - каза то и я поведе към дъното на заведението.

Отминаха малката зала, където Амая предполагаше, че ще разговарят, и сервитьорката й посочи една от най-хубавите маси до библиотеката на главния готвач, със столове за петима сътрапезници, но сега подготвена само за двама. Съдия Маркина се изправи и я посрещна с протегната ръка.

- Добър вечер, Саласар - поздрави той, пропускайки ранга й.

Амая забеляза одобрителния поглед на сервитьорката към съдията красавец.