Мираж [bg]

Видът на кхитаама на Идрис ме беше разсеял така, че не усетих кога се е върнал, преди сянката му да падне върху мен. Беше се преоблякъл с дълъг панталон и бяла риза, все още залепнала за мократа му кожа. Косата му, още влажна, беше привързана назад, с няколко по-къси кичурчета, които се къдреха отстрани на скулите му. Под ръка носеше дървена дъска, а в другата — кадифена торбичка.

— Целия диван ли си заела? — попита той, подчертано втренчен в изтегнатите ми крака.

Усетих как думите му накараха нервния възел в стомаха ми да се разплете, просто ей така. Устоях на изкушението да въздъхна и придърпах крака под себе си да му направя място.

— Благодаря!

От предишното му стреснато изражение не беше останала и следа, макар че когато стрелнах с очи мястото, където ризата му беше прилепнала към гърдите, улови погледа ми, а после извърна очи. Седна до мен, без да казва нищо, отвори дъската и я разположи на масата пред нас. От торбичката извади двайсетина фигурки, разделени поравно на червени и зелени.

— Играла ли си преди? — попита ме.

Изчервих се пак — беше ме хванал да го зяпам втори път.

Дъската беше подредена, но така, сякаш на нея вече течеше игра, спряна по средата.

— Шатрандж[7]? Да. Децата я обичат.

Той вдигна вежда.

— На по-възрастните сред нас също им допада.

Вдигнах една от червените фигурки, оформена като старовремска колесница. Очертанията й се бяха заоблили от дълга употреба, макар че още се забелязваха прашинки от златни инкрустации, останали тук-там по улейчетата.

— Не — казах и я оставих обратно. — Не и ако не желаят да ги обвинят в държавна измяна и подривна дейност.

Идрис изпръхтя, а крайчето на устните му се повдигна в полуусмивка.

— За какво им е на фермерите да разбират от стратегия, ако не за да се разбунтуват? — додадох и се облегнах назад, по-далеч от игралната дъска.

Той присви устни, сякаш се опитваше да устои на изкушението да прехапе долната си устна. По кожата ми пробягваха електрически искри, когато погледнех устните му, а нямах никакво право изобщо да го правя.

— Е — прекъсна той мислите ми, — една принцеса трябва да владее стратегията. Даже повече от обикновено, в твоя случай. Кога си играла за последно?

Вдигнах рамене.

— Значи ще ми бъде лесно да те победя?

Не се хванах на примамката. Той въздъхна и продължи:

— Наистина се опитвам да ти помогна. Лицето ти те издава твърде много, а досега не си се изправяла пред благородниците от кръга на Марам сама. Ще се наложи да овладееш стратегическото мислене, за да оцелееш.

— Добре — отвърнах след кратко колебание. Оставих книгата встрани и свалих крака на пода. — Но ще трябва да подредиш дъската като за нова игра.