Шпионинът

— Проспа всичко.

— Да — отговори той и въздъхна — Аз и горкият Сингълтън пропуснахме всичко… Том, какво мислиш ще каже сестрата на Джордж за тази русокоса хубавица, ей там в бялата къща?

— Ще се обеси на жартиерите си. Дължа уважение на началниците си, но два такива ангела са твърде много за един мъж. Освен ако е турчин или индиец.

— Да, да. Майорът винаги проповядва морал на младите, но той самият е хитър по природа. Забелязваш ли колко обича селцето над тази долина? Аз например, ако спра войската два пъти на едно и също място, всички ще се закълнете, че съм подушил фуста наоколо.

— Хората добре те познават.

— Склонността да се клевети е нелечима. Но… — той се наведе напред, сякаш за да види по-добре нещо в тъмнината. — Какво животно се движи хей там в дясно?

— Това е човек — каза Мейсън и също се втренчи натам.

— Има гърбица като камила — капитанът рязко изви коня си и излезе от пътя. — Харви Бърч! Хванете го жив или мъртъв.

Само Мейсън и първите в колоната разбраха този вик, но всички останали го чуха. Лейтенантът и десетина драгуни се спуснаха в галоп след Лоутън.

Бърч бе стоял на скалата, на която го видя Уортън, докато вечерта започна да обвива долината в мрак. Оттам бе видял всички събития през деня. С разтуптяно сърце проследи оттеглянето на конницата на Дънуди и едва се сдържа да не тръгне преди да се стъмни, когато би бил незабелязан. Но не беше изминал и една четвърт от пътя до къщата си, когато острият му слух долови тропота на приближаващата се конница. Той се довери на тъмнината и реши да продължи. Приклекнал до земята, той се придвижваше бързо и се надяваше да остане незабелязан. Капитан Лоутън бе твърде увлечен в разговора, за да оглежда непрекъснато околността както обикновено, а търговецът, след като чу, че гласът на този, от когото най-много се страхуваше отмина, се изправи, за да се движи по-бързо. Веднага след това го видяха и се втурнаха след него. За миг Бърч се почувства безпомощен — пред лицето на опасността кръвта застина във вените му и краката му отказаха да му служат. Но само за миг. Хвърли торбата си на земята, инстинктивно затегна колана на панталоните си и се впусна в бяг. Знаеше, че ако застане между преследващите го и гората, на нейния фон няма да могат да го виждат. Той скоро направи това и вече се бе насочил към самата гора, когато от ляво се появиха няколко конника и пресякоха пътя му. Той се хвърли на земята и остана незабелязан. Но сега забавянето би било много опасно. Той се изправи и все още защитен от гората, край която се чуваха подвикванията на конниците, побягна успоредно на нея, но в посока обратна на тази, в която яздеха драгуните.

Объркването при началото на гонитбата бе чуто от всички, макар че не всички разбраха заповедта на Лоутън. Останалите не знаеха какво се иска от тях и споменатият вече млад офицер разпитваше близкостоящите за какво става дума, когато недалеч зад тях един човек пресече пътя на един скок. В този момент в долината прокънтя могъщия глас на Лоутън: