Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
— Излишно е — каза д’Артанян. — Мисля, че ако той не ни плати, ще ни платят добре отдругаде.
В този миг бързи стъпки отекнаха по стълбата, вратата се отвори с трясък и нещастният търговец се втурна в стаята, където ставаше съвещанието.
— Ах, господа! Спасете ме! — извика той. — За бога, спасете ме! Четирима души дойдоха да ме арестуват. Спасете ме, спасете ме!
Портос и Арамис станаха.
— Почакайте! — извика д’Артанян, като им направи знак да приберат полуизтеглените си шпаги в ножниците. — Почакайте, тук не е нужна храброст, а предпазливост.
— Все пак — викна Портос — ние няма да допуснем…
— Оставете д’Артанян да действува, както намери за добре — каза Атос. — Повтарям, той е най-умният между нас и аз заявявам, че ще му се подчиня. Прави, каквото искаш, д’Артанян.
В този миг на вратата на антрето се появиха четирима гвардейци, но като видяха четиримата мускетари прави, с шпаги на пояса, не посмяха да влязат.
— Влезте, господа, влезте — извика им д’Артанян. — Тук вие сте в моя дом, а ние всички сме верни слуги на краля и на господин кардинала.
— Тогава, господа, вие няма да ни попречите да изпълним получените заповеди, нали? — запита този, който изглежда, бе началник на отряда.
— Напротив, господа, дори ще ви помогнем, ако е необходимо.
— Какво говори той? — промърмори Портос.
— Ти си глупак — прошепна Атос. — Мълчи!
— Но вие ми обещахте… — промълви съвсем тихо бедният търговец.
— Ние ще можем да ви спасим само ако останем свободни — отвърна бързо и съвсем тихо д’Артанян, — а ако се опитаме да ви защитим, ще ни арестуват заедно с вас.
— Струва ми се обаче…
— Елате, господа, елате — извика високо д’Артанян. — Аз нямам никакви причини да защищавам господина. Днес го видях за пръв път и знаете ли по какъв случай — той сам ще ви каже: дойде да ми иска наем за квартирата. Вярно ли е, господин Бонасийо? Отговорете!
— Това е чистата истина — извика търговецът, — но господинът не казва…
— Нито дума за мене, нито за приятелите ми, а особено за кралицата, или ще погубите всички, без да се спасите. Хайде, господа, хайде, отведете този човек!
И д’Артанян блъсна смаяния търговец в ръцете на гвардейците и му каза:
— Вие сте негодник, драги мой! Да искате пари от мен! От един мускетар! В затвора! Повтарям ви, господа, заведете го в затвора и го задръжте там, колкото може по-дълго, за да имам време да му платя.
Полицаите го отрупаха с благодарности и отведоха жертвата си.
Когато почнаха да слизат по стълбата, д’Артанян потупа началника им по рамото:
— Няма ли да пийнем за наше здраве! — каза той, като напълни две чаши божансийско вино, получено от щедрия господин Бонасийо.
— Това е голяма чест за мене — каза началникът — и приемам с благодарност.
— Това за ваше здраве, господин… как се казвате?
— Боаренар.
— Господин Боаренар!
— За ваше здраве, благороднико, а вие как се казвате, ако обичате?
— Д’Артанян.
— За ваше здраве, господине!
— А най-вече — извика д’Артанян, сякаш увлечен от възторга си — за здравето на краля и кардинала!
Началникът може би щеше да се усъмни в искреността на д’Артанян, ако виното беше лошо, но виното беше хубаво и той му повярва.
— Що за низост допуснахте — запита Портос, когато полицейският началник догони подчинените си и четиримата приятели останаха сами. — Срамота! Четирима мускетари да оставят да арестуват пред тях един нещастник, който моли за помощ! Благородник да пие с полицай!
— Портос — каза Арамис, — Атос вече те предупреди, че си глупак, и аз мисля същото. Д’Артанян, ти си велик човек и когато заемеш мястото на господин дьо Тревил, ще те помоля да се застъпиш за мене и да ми издействуваш някое абатство.
— Нищо не разбирам, да му се не види — викна Портос. — Вие одобрявате постъпката на д’Артанян?
— Разбира се, и още как! — заяви Атос. — Не само че одобрявам постъпката му, но го и поздравявам.
— А сега, господа — каза д’Артанян, без да си дава труд да обяснява поведението си на Портос, — един за всички, всички за един — това е нашият девиз, нали?
— Да, но… — обади се Портос.
— Протегни ръката си и се закълни! — извикаха в един глас Атос и Арамис.
Заразен от техния пример, Портос протегна ръка, мърморейки съвсем тихо, и четиримата другари повториха в един глас произнесената от д’Артанян клетва:
„Един за всички, всички за един“.
— Добре, нека всеки се прибере сега в къщи — каза д’Артанян, сякаш цял живот бе само командувал — и бъдете внимателни, защото от днес сме във война с кардинала.
(обратно)