Тримата мускетари

— Ние сме вярващи като мохамедани и неми като гробове — заяви Атос.

— Продължавам тогава — започна пак Арамис. — Тази племенница спохожда понякога чичо си. Вчера тя случайно беше там по същото време, когато бях и аз, и трябваше да й предложа услугите си да я заведа до каретата й.

— О! Племенницата на доктора има и карета? — прекъсна го Портос, който имаше и тоя голям недостатък, че не можеше да си държи езика. — Добро познанство, приятелю.

— Портос — продължи Арамис, — забелязвал съм ви вече няколко пъти, че сте много нескромен, а това ви вреди пред жените.

— Господа, господа — обади се д’Артанян, който съзираше вече същността на приключението, — работата е сериозна. Нека се помъчим да не се шегуваме, ако е възможно. Продължавайте, Арамис, продължавайте.

— Изведнъж едър мъж, мургав, с външност на благородник… също като вашия непознат, д’Артанян…

— Може да е бил същият — каза д’Артанян.

— Възможно е — продължи Арамис — … се приближи до мене, придружен от пет-шест души, които вървяха на десет крачки зад него, и най-учтиво ми каза: „Господин дук и вие, госпожо“ — продължи той, като се обърна към дамата, която ме беше хванала подръка…

— Към племенницата на доктора ли?

— Тихо, Портос! — обади се Атос. — Вие сте непоносим.

— „Благоволете да се качите в каретата, без да се противите, без да вдигате никакъв шум.“

— Той ви е взел за Бъкингам! — извика д’Артанян.

— И аз мисля така — отвърна Арамис.

— А дамата? — запита Портос.

— Помислил, че е кралицата! — каза д’Артанян.

— Точно така — съгласи се Арамис.

— Този гасконец е същински дявол! — извика Атос. — Нищо не може да му избегне.

— Наистина — каза Портос, — че по ръст и походка Арамис прилича на красивия дук. Но струва ми се, че мускетарската униформа…

— Аз бях с извънредно голяма мантия — каза Арамис.

— През месец юли, дявол да го вземе! — каза Портос. — Да не би докторът да се бои, че може да те познаят?

— Разбирам, че шпионинът се е излъгал по външността — забеляза Атос. — Но лицето…

— Носех широкопола шапка — каза Арамис.

— Ах, гледай ти! — извика Портос. — Колко предпазни мерки за изучаване на богословието!

— Господа, господа — обади се д’Артанян, — да не губим времето си в шеги. Да се пръснем и да потърсим жената на търговеца, там е ключът на интригата.

— Жена с толкова ниско положение! Мислите ли, д’Артанян? — запита Портос, като сви презрително устни.

— Тя е кръщелница на Ла Порт, доверения камердинер на кралицата. Не ви ли казах това, господа? Всъщност може би Нейно Величество е имала съображения да търси този път опора в по-нискостоящи. Високите глави се виждат отдалеч, а кардиналът има добро зрение.

— Добре — съгласи се Портос, — но най-напред се уговорете с търговеца, и то за добра цена.