Библиотеката на мъртвите

„Alleluia laudate Dominum de caelis laudate eum in excelsis.“6

Денят бе топъл и сух, и манастирът приличаше на оживен кошер. Йосиф обикаляше прясно окосената полянка на вътрешния двор, както правеше всяка сутрин, и проверяваше как върви работата. При последното преброяване в манастира имаше осемдесет и трима души, без да се броят приходящите работници, и всеки трябваше да се види с приора поне веднъж на ден. Той не правеше произволни проверки; имаше си точно определен ред, който бе известен на всички.

Започна със зидарите, за да види как напредва строежът, и с тревога забеляза, че Уберт не се е явил на работа. Намери най-големия му син Юлиан, едър момък с лъщяща от пот тъмна кожа, и научи, че родилните мъки на Сантеса са започнали. Уберт щеше да се върне, когато има възможност.

— По-добре днес, отколкото утре, нали? Така казват хората — рече Юлиан на приора, който кимна сериозно в знак на съгласие и поръча да му съобщят, когато жената роди.

След това отиде в зимника да провери запасите от месо и зеленчуци, после мина през хамбара, за да се увери, че мишките не са нападнали житото. В пивоварната опита съдържанието на всяко буре и тъй като не остана съвсем убеден, че вкусът е добър, опита отново. След това се отби в намиращата се до трапезарията кухня да види дали сестрите и младите им помощници са в добро настроение. Оттам провери дали в умивалните тече чиста вода, след което посети нужника, където запуши носа си, докато оглеждаше ямата.

В зеленчуковата градина нагледа дали братята държат зайците по-надалеч от нежните стръкове. После прекоси пасището за козите, за да навести любимата си сграда, скриптория, където Паулин надзираваше шестимата братя, които се бяха навели над масите и правеха великолепни преписи на Устава на св. Бенедикт и на Светата Библия.

Йосиф обичаше това място най-много заради тишината и благородството на делото, вършено тук, а също и защото намираше Паулин за благочестив и учен до крайност. Ако възникнеше въпрос относно небето, сезоните или което и да било природно явление, Паулин винаги бе готов със своето задълбочено, търпеливо и вярно обяснение. Абатът не гледаше с добро око на безцелните разговори, но с Паулин винаги можеше да се проведе отлична и съдържателна беседа и Йосиф високо ценеше това.

Приорът се промъкна в скриптория, като внимаваше по никакъв начин да не разсейва преписвачите. Единственият звук бе скърцането на перата по тънкия пергамент. Кимна на Паулин, който му отвърна с едва забележима усмивка. Явното демонстриране на приятелство не беше уместно, тъй като външните прояви на привързаност бяха запазени единствено за Господа. Паулин му направи знак с изкривения си пръст да излязат навън.