Библиотеката на мъртвите

Надяваше се да е дръвчето.

Както можеше да се очаква, Хелън Суишър беше погалила Уил против козината. През изминалите седмици всякак се мъчеше да се измъкне — не отговаряше на позвъняванията, имаше претоварен график, налагало й се да пътува извън града.

— Та тя е съпруга на жертва, по дяволите, а не шибана заподозряна! — беше възкликнал той пред Нанси. — Защо не се опита да съдейства, мамка й?

По-късно, тъкмо докато слушаше конските благословии на Сю Санчес заради изпълнението му на пресконференцията, женичката звънна на мобилния му само за да го уведоми, че трябвало да бъде много кратък, тъй като времето й било крайно ограничено. Като за капак на всичко ги посрещна в апартамент 9В с отсъстващ и презрителен поглед, сякаш бяха от фирмата за почистване на мокети, дошли да навият персийския й килим.

— Не зная какво мога да ви кажа извън това, което съм споделила с полицията — поде Хелън Суишър, докато ги водеше през огромната арка към дневната, грамадно помещение с изглед към Парк Авеню. Уил се вцепени при вида на интериора. Хвърлените тук средства бяха колкото заплатата му през целия му живот — пищно украсени мебели, полилеи и килими, всеки на цената на луксозен автомобил.

— Хубаво местенце — отбеляза той с вдигнати вежди.

— Благодаря — хладно отвърна тя. — Дейвид обичаше да чете тук неделния си вестник. Тъкмо го обявих за продажба.

Седнаха и Хелън веднага започна да хвърля погледи на часовника си, за да им намекне, че времето им е ограничено. Уил я прецени бързо и й направи повърхностен профил. Беше привлекателна по жокейски начин, външният й вид се подсилваше от съвършената й прическа и скъпия марков костюм. Суишър бе евреин, но не и тя — вероятно бе издънка на стар англосаксонски род с доста пари. Банкер и юрист, срещнали се не заради общите социални кръгове, а по работа. Тази жена не беше студена риба, а направо замразена. Външно не проявяваше никакви признаци на мъка, но това не означаваше, че не е била привързана към съпруга си — може и да го е харесвала много, — просто държанието й бе отражение на ледената й натура. Ако някога му се наложеше да съди някого, когото наистина мрази, щеше да се обърне именно към нея.