Библиотеката на мъртвите

— Насам! — извика Уил и вдигна ръка. През цялата си кариера се беше изправял десетки пъти пред журналисти и тези неща му бяха до болка познати. Изобщо не се притесняваше от камери.

Нанси видя ужасената физиономия на Санчес и едва не го сграбчи за ръкава. Едва. Уил пъргаво се насочи с пружинираща походка към подиума, докато камерите се завъртаха в негова посока.

На Бенджамин Райт не му оставаше нищо друго, освен да го представи.

— Добре, специален агент Уил Пайпър ще отговори на няколко ваши въпроса. Ти си, Уил.

Докато се разминаваха, Райт му прошепна:

— Бъди кратък и внимавай какво говориш.

Уил приглади коса с длан и пристъпи напред. Организмът му бе изхвърлил алкохола и страничните му продукти и се чувстваше добре, дори изпълнен с енергия. Беше фотогеничен, едър рус мъж с широки рамене, трапчинки и невероятно сини очи. Някакъв телевизионен режисьор се обади от апаратната:

— Покажете го в близък план!

Първият въпрос беше как се пише името му.

— Като на Пайд Пайпър,2 П-А-Й-П-Ъ-Р.

Репортерите се наведоха напред в столовете си. Дали го познаваха? Някои от по-възрастните си зашепнаха един на друг:

— Помня този тип. Прочут е.

— Откога работите във ФБР?

— От осемнайсет години, два месеца и три дни.

— Каква е причината за такава точност?

— Падам си по детайлите.

— Какъв е опитът ви със серийните убийства?

— Посветих на тях цялата си кариера. Ръководил съм разследването на осем случая — на изнасилвача от Ашвил, убиеца от Уайт Ривър в Индианаполис и шест други. Хванахме всички, ще хванем и този.

— Защо все още нямате профил на убиеца?

— Повярвайте, опитахме, но не се получава по обичайния начин. Нито едно убийство не прилича на някое от останалите. Няма общ модел. Ако не бяха пощенските картички, дори нямаше да разберем, че случаите са свързани.

— Каква е хипотезата ви?

— Мисля, че си имаме работа с много извратен и много интелигентен човек. Нямам представа какво го мотивира. Търси внимание, това е повече от сигурно. И го получава, благодарение на вас.

— Мислите, че не трябва да го отразяваме ли?

— Нямате друг избор. Просто казвам фактите.

— Как смятате да го хванете?

— Не е съвършен. Оставил е улики, за които няма да говоря по обясними причини. Ще го пипнем.

— Какъв е вашият залог? Ще направи ли отново удар?

— Ще ви отговоря така. Залогът ми е, че точно в момента гледа тази пресконференция по телевизията, така че казвам това на теб. — Уил се вторачи в камерите с невъзможно сините си очи. — Ще те пипна. Въпрос на време е.

Райт, който пърхаше наоколо, буквално го избута от микрофоните.

— Добре, мисля, че за днес е достатъчно. Ще ви уведомим за часа и мястото на следващия брифинг.

Журналистите станаха от местата си и над глъчката се чу викът на репортерката на „Пост“:

— Обещайте, че ще доведете отново Пайд Пайпър!