Скрити тайни
- Автор: Робертс Нора
- Серия: calhoun women #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скрити тайни». Краткое содержание книги:
— И сега си пееше. И си беше сложила най-хубавия парфюм. — Сузана притеснено прехапа устни. — Чудех се дали бащата на Трент… Той, разбира се, вече се е прибрал в Бостън, затова реших, че няма защо да се притеснявам. Прекрасен човек е, всички много го обичаме, ала все пак бил е женен четири пъти и не може да се спре да не върти очи.
— Забелязах. — След като се замисли за момент за това, което знаеше, и за желанието да го разкаже, Меган си прочисти гърлото. — Честно казано, не той е целта на Коко.
— Не е ли?
— Холандеца — отвърна Меган и забеляза как Сузана онемя.
— Моля?
— Мисля че двамата с Холандеца са… Доста увлечени.
— Холандеца? Нашия Холандец? Но тя все се оплаква от него, а той съска по нея при всеки удобен случай. Все се карат и… — Тя замълча и подпря юмруци на ханша си. — А-ха — каза Сузана и в очите й затанцуваха весели пламъчета. — Ле-ле, ле-ле, ле-ле…
Двете останаха загледани една и друга и се постараха да запазят приличие за около три секунди, след което избухнаха в смях На Меган й беше много приятно, че можеше да сподели и обсъди с нея като със сестра този семеен въпрос. След като разказа на Сузана как бе заварила Коко и Холандеца в кухнята, тя продължи за случката на терасата.
— Да знаеш, Сузана, че прехвърчаха искри. Отначало се уплаших, че ще се стигне до шамари, ала сетне установих, че това бе по-скоро някакъв ритуал за образуване на нова любовна двойка.
— Ритуал за образуване на нова любовна двойка — повтори Сузана с несигурен глас. — Наистина ли си мислиш, че…
— Кой знае? — Меган повдигна вежди няколко пъти. — Само че тя доста пее напоследък.
— И още как. — Сузана се замисли над наученото и то й се стори много пикантна новина. — Май ще се отбия до кухнята, преди да тръгна. Да видя как е там.
— Надявам се да получа пълен отчет.
— Задължително. — Все още кискайки се, Сузана стана и се упъти към вратата. — Онази вечер луната беше невероятна.
— Наистина, — прошепна Меган, — невероятна.
Сузана стисна дръжката на вратата.
— И Натаниъл е невероятен мъж.
— Защо си мислех, че обсъждаме Холандеца?
— Говорехме за любовни връзки — поправи я Сузана. — Ще се видим по-късно.
Меган се намръщи към затворената врата. Мили Боже, каза си тя, толкова ли е очевидно?
След като прекара цялата сутрин и част от следобеда над счетоводството на хотела, Меган си остави един час, за да се позабавлява с книгата на Фъргюс. Беше й приятно да огледа цените на конете, сумите за поддръжка на каретите. Беше много интересно да провери разходите за бала, организиран през 1913 година в Кулите. А когато прочете бележките на Фъргюс, мотивите му и се изясниха.
Всички покани приети. Никой не смее да откаже. Б. поръча цветя — спорихме за показността. Казах й, че големите неща са символ на успеха, че жената никога не бива да спори с мъжа. Тя ще носи изумрудите, не перлената огърлица, както искаше. Така ще покаже на обществото и възможностите, и вкуса ми, и ще се научи къде й е мястото.
Мястото й, каза си наум Меган, изпитала жал към Бианка, е било с Крисчън. Колко жалко, че само смъртта ги бе събрала.
За да разсее обхваналото я мрачно настроение, тя прелисти на последните страници. Цифрите тук нямаха смисъл. Това не са разходи, помисли тя. Нито пък дати. Може да са номера на сметки. Цени от борсата, лотарийни номера?
Защо да не се разходи до библиотеката и да провери дали няма да успее да открие някаква информация от 1913 година, която да е свързана по някакъв начин с тези цифри. По пътя ще се отбие в „Шипшейп“, за да остави ведомостите за април и да вземе новопостъпилите фактури.
Ако се сблъскаше с Натаниъл, това щеше да е чиста случайност.
Достави й истинско удоволствие да кара в дъжда. Неспирните струи бяха принудили повечето от летовниците да си останат в хотела и там да се чудят с какво да се забавляват. Тук-там се мяркаха пешеходци, зазяпани по витрините, стиснали чадъри в ръце. Водата в залива Френчман бе сива, мътна, а голите мачти и прибраните платна на корабчетата пронизваха снишилото се небе.
Чуваше се сирената на фара, дрънченето на шамандурите. Сякаш целия остров бе завит с одеяло на топло, сигурно и безопасно място. Меган се изкушаваше да покара още малко през дъжда, да поеме по криволичещия път към Националния парк „Аркадия“, или пък да обиколи малко по панорамния път покрай брега.
Защо не, каза си тя. След като бе приключила с работата за деня, можеше да се поразходи с колата и да опознае новия си дом. Защо пък да не покани Натаниъл да дойде и той.
Не видя колата му пред „Шипшейп“. Странно, но не й бе все едно дали ще го вили, или не, усети Меган. Напротив, имаше значение. Така й се искаше да го види, да се вгледа в очите му, които потъмняваха, щом я погледнеше, в усмивката му.