Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Лисбет можеше да копира твърдия му диск и по-рано, но не го бе направила, защото работеше в „Милтън“ и можеше да получи достъп до информацията, която Армански се опитваше да скрие от останалите. Проникването в компютъра му не бе злонамерено. Тя просто искаше да разбере с какво се занимава компанията в настоящия момент и как точно стоят нещата с нея. Чукна с мишката върху иконата, при което се отвори папка с нова икона с името „Твърд диск на Армански“. Опита да го отвори и се увери, че всички файлове са прехвърлени.
Лисбет остана пред компютъра си до седем часа сутринта и прочете докладите на Армански, икономическите отчети и електронната му поща. Накрая поклати замислено глава и изключи компютъра. Влезе в банята и си изми зъбите. След което отиде в спалнята, съблече се и остави дрехите си на купчина на пода. После се пъхна в леглото и спа до дванайсет и половина на обяд.
ГОДИШНАТА СРЕЩА на ръководството на „Милениум“ се проведе през последния петък на февруари. На нея присъстваха касиерът на дружеството, един външен ревизор, както и четиримата акционери: Ерика Бергер (30 процента), Микаел Блумквист (20 процента), Кристер Малм (20 процента) и Хариет Вангер (30 процента). На срещата бе повикан и редакционният секретар Малин Ериксон като представител на персонала и председател на синдиката на вестника. В него членуваха тя, Лоти Карим, Хенри Кортез, Моника Нилсон и маркетинг мениджърът Сони Магнусон.
Срещата започна в четири часа и приключи след около час. По-голямата част от времето бе посветена на представяне на икономическите и ревизионните отчети. На срещата бе установено, че финансовото положение на „Милениум“ е стабилно в сравнение с кризата отпреди две години. Ревизията дори бе показала, че дружеството е реализирало печалба от 2,1 милиона, около един милион от които постъпил от продажбите на книгата на Микаел Блумквист за аферата „Венерстрьом“.
По предложение на Ерика Бергер се взе решение един милион да бъде вложен във фондове, за да служи като буфер при евентуални бъдещи кризи. 250 000 крони щяха да бъдат отделени за належащия ремонт на редакцията, както и за покупка на нови компютри и друго техническо оборудване. 300 000 крони щяха да използват за увеличение на заплатите и за назначаването на сътрудника им Хенри Кортез на пълен работен ден. Предложено бе оставащата сума да бъде разделена по следния начин: всеки от акционерите да получи премия от по 50 000 крони, а 100 000 крони да бъдат разпределени поравно под формата на премия към заплатата между четиримата служители на постоянен трудов договор, независимо дали работят на пълен, или на половин работен ден. За маркетинг мениджъра Сони Магнусон не се предвиждаше премия. В неговия трудов договор бе фиксирано, че той получава процент за всяка реклама, което през определени периоди от време го превръщаше в най-добре платения служител на вестника. Предложението бе прието единодушно.
Идеята на Микаел Блумквист за намаляване на бюджета, предвиден за закупуване на материали от журналисти на свободна практика, за сметка на назначаването на още един репортер на половин работен ден, предизвика кратка дискусия. Микаел имаше предвид Даг Свенсон, който по този начин щеше да може да използва „Милениум“ като основа за продължаване на свободната си практика, а с времето щеше да получи и назначение на пълен щат. Предложението срещна съпротива от страна на Ерика Бергер, която не смяташе, че вестникът може да оцелее, без да получава достатъчно голям брой текстове от външни автори.
Ерика получи подкрепата на Хариет Вангер, а Кристер Малм се въздържа. Така бе решено бюджетът да не бъде променян, като същевременно щяха да проверят дали не могат да се намалят други разходни пера. Всички страшно много искаха Даг Свенсон да стане техен сътрудник, най-малкото на половин работен ден.
След кратко обсъждане на бъдещата насоченост и планове за развитие на вестника Ерика Бергер бе преизбрана за председател на управителния съвет и за следващата година. След това срещата бе обявена за приключила.
Малин Ериксон мълча през цялото време. Тя направи някои изчисления наум и констатира, че сътрудниците щяха да получат премия от по 25 000 крони, което бе повече от една работна заплата. Не виждаше причина да възрази срещу това решение.