Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Тя млъкна и не проговори толкова дълго, че Ерика накрая се разсмя.
– Звучи добре. Но ти все още не си отговорила на въпроса ни.
– Вашата компания ми е приятна и членуването в този управителен съвет ми се отразява добре. Това определено е едно от най-лудите и шантави неща, които съм правила. Ако ме искате, с удоволствие ще остана.
– Добре – рече Кристер. – Ние обсъдихме въпроса надълго и широко и сме напълно единодушни. Ще разтрогнем договора днес и ще откупим дяла ти.
Очите на Хариет се разшириха леко.
– Значи искате да се отървете от мен?
– Когато подписахме договора, бяхме с глава на дръвника и очаквахме палача. Нямахме никакъв избор. Още тогава започнахме да броим дните до мига, в който ще можем да се освободим от Хенрик Вангер.
Ерика отвори една папка и постави на масата пред Хариет документ и чек за назованата от нея сума. Хариет прегледа договора и без да каже дума, взе от масата една химикалка и го подписа.
– Добре – рече Ерика. – Мина безболезнено. Бих искала да благодаря на Хенрик Вангер за времето, в което бяхме сътрудници, и за стореното от него за „Милениум“. Надявам се, че ще му го предадеш.
– Да – отвърна Хариет безстрастно.
Не показа чувствата си, но бе дълбоко наранена и разочарована, че я оставиха да изрази желанието си да остане в управителния съвет, след което просто я изритаха. „По дяволите, това бе напълно ненужно.“
– Същевременно бих искала да привлека вниманието ти към един съвсем различен договор – продължи Ерика Бергер.
Тя извади нов комплект документи и ги плъзна по масата към Хариет.
– Бихме искали да знаем дали ти лично би искала да станеш дялов участник в „Милениум“. Цената се равнява на току-що получената от теб сума. Договорът обаче е различен – той е за неограничен период от време и не съдържа клаузи за изключителни права. Ти ще си напълно равноправен акционер в дружеството, със същите права и отговорности като всички нас.
Хариет вдигна вежди.
– Защо прибягвате до такава сложна процедура?
– Защото трябва да бъде направено рано или късно – рече Кристер Малм. – Можехме да подновяваме стария договор година за година до следващата среща на собствениците или докато не се изпокараме жестоко и не те уволним. Но този договор все някога трябваше да бъде разтрогнат.
Хариет се подпря на лакътя си и го изгледа изпитателно. След това спря поглед върху Микаел, накрая фиксира Ерика.
– Работата е там, че ние подписахме договор с Хенрик, притиснати от икономическото ни състояние в онзи момент – рече Ерика. – С теб бихме подписали, защото го искаме. За разлика от стария вариант, с този ще ни е значително по-трудно да те изритаме в бъдеще.
– За нас има голямо значение – рече Микаел тихо.
С това се изчерпа цялото му участие в обсъждането.
– Ние просто смятаме, че ти даваш на „Милениум“ повече от чисто икономическите гаранции, зад които стои името Вангер – рече Ерика Бергер. – Ти си интелигентна и разумна и предлагаш конструктивни решения. До този момент стоеше предимно в сянка, сякаш си обикновен посетител. Ала участието ти в нашия борд му придаде непознати до момента устойчивост и стабилност. Ти разбираш от сделки. Веднъж ме попита дали можеш да разчиташ на мен, и аз си задавах същия въпрос за теб. Сега вече и двете знаем отговора. Аз те харесвам и разчитам на теб – това важи за всички. Не искаме да заемаш някаква второстепенна позиция, гарантирана ти от смехотворна формулировка. Бихме искали да си наш партньор и пълноправен акционер.
Хариет дръпна договора към себе си и се залови да го чете ред по ред през следващите пет минути. Накрая вдигна очи.
– И всички сте единодушни? – попита тя.
И тримата кимнаха. Хариет хвана химикалката и подписа. След това плъзна чека през масата. Микаел го взе и го скъса.
СОБСТВЕНИЦИТЕ НА „МИЛЕНИУМ“ вечеряха в ресторант „Самирс Грюта“ на улица Тавастгатан. Бяха се събрали на това тихо тържество с хубаво вино и кускус с агнешко, за да отпразнуват началото на новото си партньорство. Разговорът вървеше леко, а Хариет Вангер бе видимо замаяна. Беше им малко притеснено, като на първа среща, когато партньорите знаят, че нещо ще се случи, но не и какво е то.
Хариет Вангер напусна компанията още в седем и половина. Извини се и каза, че иска да се върне в хотела и да се пъхне в леглото. Ерика Бергер също тръгна, за да се прибере при мъжа си, и повървя с нея през част от пътя. Разделиха се при Слусен. Микаел и Кристер повисяха още малко в ресторанта, след което Кристер също каза, че трябва да се прибира.