Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Хариет Вангер взе такси до хотел „Шератон“ и се качи до стаята си на седмия етаж. Съблече се, взе си вана и след това се загърна в халата си. После седна до прозореца и погледна към „Ридархолмен“[25]. Отвори пакет „Дънхил“ и запали цигара. Пушеше средно по три-четири цигари на ден, което бе толкова малко, че се смяташе за непушач и си позволяваше лудорията да си дръпне понякога, без да има угризения на съвестта.
В девет часа на вратата се почука. Тя отвори и пусна Микаел Блумквист да влезе вътре.
– Подлец – рече Хариет.
Микаел се усмихна и я целуна по бузата.
– За миг си помислих, че наистина смятате да ме изхвърлите.
– Никога нямаше да го сторим така. Разбираш ли защо искахме да променим договора?
– Да. Разумно е.
Микаел разтвори халата, сложи ръка на гърдите ѝ и нежно ги погали.
– Подлец – рече тя отново.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР СПРЯ пред вратата с името Ву. Докато стоеше на улицата, видя, че прозорецът свети, а и отвътре се носеше музика. Името бе същото. Следователно, заключи Лисбет Саландер, Мириам Ву все още живее в едностайния си апартамент на улица Томтебугатан до площад Санкт Ерик. Бе петък вечер и в интерес на истината Лисбет тайничко се бе надявала, че Мими ще е излязла да се забавлява някъде и че в апартамента ще е тъмно. Оставаше да намери отговора само на два въпроса – дали Мими все още иска да има нещо общо с нея и дали е сама и свободна.
Лисбет позвъни на вратата.
Мими отвори и повдигна учудено вежди. След това се опря на рамката и сложи ръка на бедрото си.
– Саландер. Мислих, че си умряла или нещо такова.
– Или нещо такова – рече Лисбет.
– Какво искаш?
– Много неща.
Мириам Ву огледа стълбището, след което отново заби очи в Лисбет.
– Кажи поне едно.
– Ами например искам да проверя дали все още си свободна и дали искаш компания тази вечер.
Мими се стъписа за няколко секунди, след което се разсмя с глас.
– Само на теб от всичките ми познати би могло да ти хрумне да позвъниш на вратата ми след година и половина мълчание и да ме попиташ дали искам да се чукам.
– Да си тръгна ли?
Мими спря да се смее. След това помълча няколко секунди.
– Лисбет… Мили боже! Ти говориш сериозно.
Лисбет изчакваше.
Накрая Мими въздъхна и я пусна.
– Влизай. Поне мога да те почерпя с кафе.
Лисбет я последва вътре и седна на една от двете табуретки до трапезарията, които Мими бе разположила в коридора, точно до входната врата. Апартаментът бе 24 квадрата и се състоеше от тясна стая и сравнително голям коридор. Кухнята, до която Мими бе прекарала вода с един маркуч от тоалетната, бе вградена в малка ниша в коридора.
Лисбет погледна скришом Мими, докато тя наливаше вода за кафе. Майката на Мириам Ву бе от Хонконг, а баща ѝ от Буден. Лисбет знаеше, че родителите ѝ все още са женени и живеят в Париж. Мими следваше социология в Стокхолм. Имаше по-голяма сестра, която учеше антропология в САЩ. Майчините гени се бяха проявили в гарвановочерната ѝ късо подстригана коса и леко ориенталските черти. Приносът на баща ѝ се изразяваше в светлосините очи, които придаваха оригиналност на външността ѝ. Имаше голяма уста и трапчинки, които не беше наследила нито от мама, нито от татко.
Мими бе на трийсет и една години. Обичаше да се издокарва с лъскави дрехи и да ходи по клубове, организиращи вечери на талантите, в които понякога се включваше. Лисбет не бе стъпвала в клуб от шестнайсетгодишната си възраст.
Мими си докарваше малко пари, като работеше един ден седмично като продавачка в „Домино Фашън“, на една пресечка на булевард Свеавеген. Основните клиенти на „Домино“ желаеха да закупят дрехи от типа на униформа на медицинска сестра от латекс или вещерско облекло от черна кожа, които се шиеха на място. Мими държеше магазина заедно с няколко приятелки и така прибавяше към студентския заем скромната сума от няколко хилядарки. Лисбет Саландер забеляза Мими при участието ѝ в едно забележително шоу по време на гей парада и по-късно я срещна в една от шатрите за продажба на бира. Мими носеше странна лимоненожълта латексова рокля, която по-скоро разкриваше прелестите ѝ, отколкото да ги скрива. Лисбет не можа да открие нищо еротично в това облекло, но бе толкова опиянена, че внезапно ѝ се прииска да свали момичето, преоблечено като цитрусов плод. За огромно учудване на Лисбет цитрусовият плод ѝ хвърли един поглед, разсмя се с глас, целуна я без всякакво стеснение и ѝ каза „Искам те“. След това отидоха у Лисбет и цяла нощ правиха секс.
– АЗ СЪМ СИ АЗ – рече Лисбет. – Заминах, за да се махна от всичко и всички. Трябваше да си взема довиждане с теб.