Мъглите на Авалон (Том 2)

— Време е да ставаме, братовчедке. Кралят се връща днес — нали така ни каза онзи вестоносец, който пристигна снощи.

Моргана кимна и стана от леглото. Свали ризата си, а Илейн отвърна скромно очи. Как можеше Моргана да е толкова безсрамна — никога ли не бе чувала, че всички грехове са дошли на света чрез женското тяло?

Ето, и сега стоеше съвсем гола, без да се притеснява, и ровеше из раклата си, за да намери празничната си рокля. Илейн решително й обърна гръб и започна също да се облича.

— Побързай, Моргана, кралицата ни очаква… Моргана се усмихна.

— Няма нужда да бързаме толкова, братовчедке. Нека дадем време на Ланселет да излезе от кралските покои. Гуенхвифар няма да ти е благодарна, ако предизвикаме скандал.

— Как можеш да говориш такива неща, Моргана? След всичко, което се случи, е съвсем разбираемо, че Гуенхвифар се страхува да спи сама и предпочита нейният верен защитник да спи пред вратата на спалнята й. Какво щастие, наистина, че Ланселет е пристигнал там навреме, за да я спаси от най-лошото…

— Не ставай по-глупава от необходимото, Илейн — каза отегчено, но търпеливо Моргана. — Наистина ли вярваш, че е било така?

— Ти, разбира се, си по-добре осведомена — с помощта на магиите си — избухна Илейн. Беше заговорила толкова високо, че останалите жени в стаята се заобръщаха да разберат за какво се карат сестрата на краля и братовчедката на кралицата. Моргана сниши глас и продължи:

— Вярвай ми, не искам да става скандал, също както и ти. Гуенхвифар ми е снаха, а Ланселет ми е братовчед. Бог ми е свидетел, Артур няма право да кори Гуенхвифар за случилото се с Мелеагрант — горката жена, тя няма никаква вина. Разбирам и това, че публично трябва да се съобщи как Ланселет е пристигнал навреме, за да я спаси. Не вярвам също, че Гуенхвифар ще разкаже на Артур какво е сторил с нея Мелеагрант — не, Илейн, с очите си видях как изглеждаше тя, когато Ланселет я доведе обратно от острова, чух и думите й, когато сподели ужаса си, че онзи изрод може да й е направил дете!

Лицето на Илейн бе мъртвешки бледо.

— Но той й е брат — прошепна тя. — Нима има човек на този свят, който би поел върху себе си такъв грях?

— В името Божие, Илейн, как можеш да си такава глупачка? — сопна се Моргана. — Това ли е най-лошото според теб?

— А ти казваш… Казваш, че е делила постеля с Ланселет, докато краля го няма…

— Че какво толкова чудно има? Сигурно не им е за първи път — отвърна Моргана. — Прояви малко здрав разум, Илейн. Нима мислиш, че тя постъпва зле? Та след всичко, което й е причинил Мелеагрант, не бих се учудила, ако Гуенхвифар вече не може да погледне който и да било мъж! Ще се радвам за нея, ако любовта на Ланселет заличи раните й. Пък и след всичко, което се случи, може би Артур ще трябва да я отстрани от престола и най-сетне да си намери жена, която да роди наследник.

Илейн продължи да я гледа втренчено.

— Може би Гуенхвифар ще отиде в манастир — веднъж каза пред мен, че никога не е била така щастлива, както когато живяла в манастира в Гластънбъри. Но дали там биха я приели — след като е изневерила на мъжа си с неговия първи военачалник? О, Моргана, така се срамувам заради нея!