Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
Моргана кимна.
— А аз на свой ред се кълна — поде тя, — това дете да ми бъде наместо дъщеря, каквато така и не родих. Кълна се, че тя ще отмъсти за една голяма неправда…
Илейн примигна.
— Голяма неправда ли? За какво говориш, Моргана?
Моргана леко залитна. Звънтящата тишина в стаята бе нарушена. Чуваше се трополенето на дъжда по прозорците. Изведнъж й стана студено. Тя се намръщи и каза:
— И аз не знам — мислите ми се губят в мрака. Слушай, Илейн, не можем да сторим тук това, което искаме. Поискай разрешение да отидеш да навестиш баща си. Трябва да наредиш нещата така, че да поканиш и мен да те съпровождам. Аз от своя страна ще направя така, че Ланселет да ни срещне там. — Тя си пое дълбоко дъх, обърна се и взе роклята си. — Като говорим за Ланселет — мисля, че вече е имал достатъчно време да се измъкне от спалнята на кралицата. Да вървим, Гуенхвифар сигурно ни очаква.
Действително, когато Илейн и Моргана отидоха в стаята на кралицата, там нямаше и следа от Ланселет или от какъвто и да е мъж. Но за момент, когато Илейн бе се отдалечила толкова, че не можеше да ги чува, Гуенхвифар я погледна право в очите, и Моргана си помисли, че никога не е виждала толкова горчивина в нечий поглед.
— Ти ме презираш, нали, Моргана?
„Веднъж и Гуенхвифар да се престраши да каже това, което й е на сърцето от седмици“, помисли Моргана. Идваше й да отвърне остро, да каже „Ако те презирам, то е защото първо ти презираше мен!“ Но вместо това отвърна колкото е възможно по-меко:
— Аз не съм ти изповедник, Гуенхвифар, пък и не аз, а ти изповядваш вяра, съгласно която Бог ще те прокълне, ако делиш легло с мъж, който не ти е законен съпруг. Моята Богиня е по-снизходителна към жените.
— Той трябваше да ми е съпруг! — избухна Гуенхвифар, но се спря, после допълни: — Артур е твой брат и в твоите очи е постъпвал винаги безукорно…
— Нищо подобно не съм казала — Моргана не можеше да гледа мъката, изписана по лицето на младата жена. — Гуенхвифар, сестро, никой не те обвинява.
Но Гуенхвифар й обърна гръб и каза през стиснати зъби:
— Не се нуждая от съчувствието ти, Моргана.
„Независимо от това го имаш“, продължи на ум Моргана, но замълча. Ненапразно бе лечителка — как би могла да разравя стари рани, та да кървят наново?
— Готова ли си за закуска, Гуенхвифар? Какво си избра тази сутрин? „Ето, все по-често се държим така, сякаш аз наистина съм й прислужница, като че ли тя е от по-благороден произход от мен“. Моргана си го помисли съвсем безстрастно — това бе като игра, в която се включваха всички, и тя не се сърдеше на Гуенхвифар. Но в това кралство имаше и други благородни дами, и на тях това можеше да не се хареса. На нея самата никак не й се нравеше това, че сега, когато вече нямаше войни, Артур възприемаше рицарите на Кръглата маса като своя свита, въпреки че повечето от тях бяха пълноправни крале и господари в собствените си земи. Да, на Авалон тя прислужваше с радост на Вивиан, защото старата жена бе живо въплъщение на Богинята-майка, а мъдростта и магическата й сила я поставяха над обикновените смъртни. Но същевременно никога не забравяше, че същата сила е достъпна и за нея, стига да се заеме достатъчно сериозно да усъвършенства познанията си; а можеше да дойде и ден, в който и тя да се радва на същата почит, ако поемеше длъжността на Върховна жрица.
Но когато ставаше дума за върховния военачалник в една страна и неговата съпруга, и то сега, когато в страната цареше мир — не, не бе редно в ръцете им да се съсредоточава толкова власт. Моргана се дразнеше от блясъка, който Артур придаваше на кралския двор — това прилягаше само на най-великите друиди и жрици. „Да, Артур все още носи меча на Авалон, но ако продължава да пренебрегва клетвата си, Авалон ще си поиска меча обратно“.
В същия миг стаята около Моргана сякаш притихна. Стори й се, че стените изчезнаха, и че може да вижда много надалеч. Все още виждаше Гуенхвифар, съзнаваше, че тя й говори нещо, но същевременно виждаше през тялото й — като в царството на феите. Всичко се смали и отдалечи, а тишината кънтеше в главата й. В настаналата тишина видя пред себе си шатра, а в нея спеше Артур с Екскалибур в ръка — мечът бе изваден от ножницата. Моргана се наведе над него — не можеше да вземе меча, но с малкия жречески нож успя да пререже връзките, с които ножницата бе прикрепена на колана му. Ножницата бе вече излиняла, кадифето — изтрито и скъпите бродерии — потъмнели — Моргана я взе в ръка и изведнъж се озова на брега на голямо езеро и чу шума на тръстиките…
— Казвам ти, не искам вино, омръзна ми това вино на закуска — говореше Гуенхвифар. — Може би Илейн ще намери прясно мляко в кухните… Моргана? Да не ти е лошо?