Посмъртен образ
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #9
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Посмъртен образ». Краткое содержание книги:
— Давай, приятелче, започни с нея! — нареди Ксения на шофьора, когато стигнаха до мястото. — А аз ще погледам. После, когато ти кажа, ще я оставиш и ще се заемеш с мен. Съгласен ли си?
— Ами тя? — учуди се шофьорът, решил да прояви благородство. — И тя има нужда…
— Ще мине и без това — студено го прекъсна Ксения. — Давай, започвай, не се мотай! И запали лампата в купето.
Шофьорът послушно свали облегалките на предните седалки, предварително разкопча панталона си и посегна към Зоя, която кротко дремеше, свита на кълбо на задната седалка, след като бе свалила обувките си на пода. Отначало Зоя се съпротивляваше и не можеше да проумее защо вместо пред входа на блока й, я събуждат насред някаква гора и какво иска от нея този шофьор. После, като чу стандартния комплект нежни епитети от рода на красавице, лястовичке, сладурчето ми, маценцето ми, се разчувства и не без удоволствие се включи в процеса. В най-отговорния момент, когато Зоя вече се бе подготвила да изпита приятното, но рядко спохождащо я чувство, Ксения потупа шофьора по рамото:
— Стига, приятел, сега съм аз. — Тя безцеремонно измъкна от колата хилавата дребничка Семенцова, вдигна широката си плисирана пола, под която естествено нямаше бельо, и легна на разпънатите седалки.
Всичко стана супер! Именно както го искаше Ксения Мазуркевич.
Леко изненаданият, но въпреки това не по-малко доволен шофьор закара своите странни партньорки по домовете им. На другия ден Ксения се попритесни в очакване да й се обади изтрезнялата Зоя. Знае ли човек как ще реагира? Ами ако почне да вдига скандали? И да заплашва, че ще каже на бащата на Ксения? Ако започне да иска роли и пари? Или — което също не е хубаво — започне да й се натиска за приятелка?
Но мина ден, втори, трети, седмица, а Зоя Семенцова не направи и най-малък опит да се свърже с Ксения, с която я бе събрало едно толкова пикантно и направо казано — мръсничко приключение. Ксения отначало се успокои, по-късно започна да недоумява. А после мъжът й я заведе в Киноцентъра да гледат някакъв филм, отрупан с „Оскари“ — май че беше „Първичен инстинкт“, и там Ксения видя Семенцова, която мина покрай нея и любезно кимна на президента на „Сириус“ и неговата съпруга. Лицето на Зоя не изразяваше нищо — нито че я е познала, нито че си спомня нещо, нито неудобство, нито срам, нито презрение. Абсолютно нищо. И Ксения разбра, че Зоя чисто и просто нищо не помни. Обикновена алкохолна амнезия.
След около месец Ксения срещна Семенцова в офиса на „Сириус“. Тя вече бе леко почерпена, но все още напълно адекватна. Ксения изигра любезност и съчувствие, заведе Зоя в едно питейно заведение наблизо и започна да я обработва. Оказа се, че Зоя все пак си спомня нещо — например как е излязла от бара, как Ксения я е извикала и й е предложила да я закара до вкъщи, как са се качили в колата. А после заспала — и толкоз, бяло петно. Оборавила се едва на сутринта вкъщи. Ксения започна да действа решително и същевременно предпазливо: просвети актрисата за онова, което се бе случило, след като тя бе заспала. Разбира се, разказът й доста се различаваше от истината — според нейната версия излизаше, че инициативата е принадлежала на Зоя, с шофьора също се била разбрала Зоя и изобщо Семенцова се държала като сексуална маниачка. Зоя примираше от срам и докато слушаше Ксения, обръщаше чаша след чаша. А после Ксения отново я качи в една кола и я откара извън града. Този път Зоя схващаше едно-друго и й хареса. Макар че на другия ден пак нищо не помнеше. Тоест помнеше за какво се бяха разбрали с Ксения, защо бяха търсили кола и закъде бяха отпрашили заедно. Но какво се бе случило всъщност — не, това изобщо не можеше да си спомни.
И оттогава нещата продължиха така. Пред хората двете се правеха, че се познават само за здравей-здрасти. Периодично, горе-долу веднъж месечно, Ксения напиваше Зоя до забрава, качваше я в някоя кола и я откарваше. Мазуркевич прояви творчески подход към ситуацията и вече не само гледаше как случайни шофьори правят любов със Зоя, но и активно участваше — включваше се в процедурата, като се занимаваше ту с мъжа, ту със Зоя, ту със самата себе си.
И в петък, 15 септември, Ксения Мазуркевич и Зоя Семенцова отново бяха на поход. Ксения мълчеше по напълно разбираеми причини, а Зоя лъжеше за местата, където била ходила в петък, просто защото не си спомняше абсолютно нищо. Но да си признаеш, че си се алкохолизирала до степен да не помниш къде си прекарала няколко часа — това означава да сложиш кръст на себе си. И после — тя наистина не помнеше къде е била и ужасно се страхуваше: ами ако е ходила при Алина? Ами ако са я видели там? Ами ако наистина я е?…